Цветана Щилянова

Цветана Щилянова е български художник, живописец, един от любимците на царското семейство преди 9 септември 1944 г.

Майстор е на пастелния портрет. Оставя също така маслени творби, стотици рисунки, копия на картини от стари майстори от колекциите на Лувъра и Музея в Лил.

Цветана Щилянова е родена на 01.05.1903 г. в Казанлък. Завършва Живопис в Държавната художествена академия / 1919-1928г/ при проф. Димитър Гюдженов. Специализира в Париж / 1929 - 1933г/. Остава там четири години. Участва в Пролетния салон в Гран Пале. Изложеният там портрет „Майка ми” е отбелязан от критиката, а името й влиза в „Les artistes d’aujourd’hui” /1.06.1933/.

Част от живота си прекарва в Прага и Виена.

Рисува предимно натюрморти и портрети.

От 1933г. участвала редовно в изложбите на дружество “ Съвременно изкуство “ и на жените художнички. Уредила 4 самостоятелни изложби и участвала в ОХИ на СБХ. До 1944 г. била приближена на царското семейство, а след промените 1944г. рисува малко, предимно портрети на свои близки.

Умира 1994г. в София.

Голяма част от творчеството й е откупено от френски колекционери и галеристи. Цветана Щилянова изповядва дъновисткото учение, което дава отражение в творчеството й. Работи в царския двор, като нейните интереси са съсредоточени в натюрморта и портрета.