Илия Петров

Илия Николаев Петров е роден на 9 юли 1903 г. в Разград. През 1926 г. завършва живопис в Художествената академия, София, в класа на проф. Никола Маринов. През същата година заминава на специализация в Мюнхен, където посещава частното училище на Хайнрих Ман и се учи от майстори на световната живопис.
От 1928 до 1940 г. Илия Петров работи като учител по рисуване в София. През 1940 г. е назначен за преподавател в Художествената академия. От 1946 г. е извънреден професор и от 1957 до 1968 г. - професор по живопис. Декан е на Факултета за изящни изкуства в периода 1957-1962 г. и ректор на академията от l965 до 1968 г.  От 1972 г. е академик.
Участва в изложбите на Дружество „Родно изкуство“, член е на Дружеството на независимите художници и на Дружеството на новите художници. През 1944 г. е назначен за главен секретар на СБХ. 
Художествения стил, в който твори Илия Петров през 20-те г. на ХХ в., съвпада с общия дух и атмосфера, характерни за периода. Постепенно живописта му се усложнява и обогатява, за да стигне до създаването на серия изключителни автопортрети и портрети на известни личности като Никола Маринов, Дора Габе, Николай Райнов, Людмил Стоянов, Емилиян Станев, Вера Тузсузова, Светла Ракитин, Роза Кемалова и други. Истинска виртуозност и майсторство проявява Илия Петров и в своите пейзажи, графики и анималистични рисунки. Ненадминат е в изобразяването на голо тяло. 
В творчеството му присъстват също произведения с историко-революционна тематика, сред които особено експресивни са графичните серии „Испания“ и „Септември 1923“. 
Илия Петров излага във всички ОХИ и в много изложби в чужбина. Негови творби са  притежание на НХГ, СГХГ, ХГ в Пловдив, Плевен, Варна, Бургас, Русе, Шумен, В. Търново, Казанлък, Музеят "А. С. Пушкин" в Москва, както и на много частни колекции в страната и чужбина.
Лауреат на Димитровска награда (1951, 1959, 1970). Награден с ордените ,,9 септември 1944" ., "Народна република България" - I ст. (1959), "Кирил и Методий" – І степен, "Георги Димитров" и др. Художествената гимназия в София носи неговото име.
Умира на 18 май 1975 г. в София.