Ярослав Вешин

Ярослав Франтишек Вешин е роден на 23 май 1860 г. в Бране, Чехословакия. Получава гимназиално образование в Прага, където за пръв път се запознава с произведения на големите чешки майстори. През 1880 г. завършва Художествената академия в Прага. Подемът, който изживява чешкото изобразително изкуство в този период, оказва значително въздействие за формирането на художествения му вкус. До 1883 г. специализира историческа живопис в Мюнхенската академия, при проф. Йозеф Бранд. Негови преподаватели са още Карл Пилоти и О. Зайц. Под влияние на реалистичното чешко изкуство и своя учител Бранд, Вешин се насочва към битовата живопис. Именно на тази тематика са едни от първите му картини. Живее в Мюнхен до 1897 г. През 80-те и 90-те г. значително място в творчеството на Вешин заемат ловните сцени. Темата за човешките взаимоотношения също често е обект на интерпретации в картините му. Вторият голям период в изкуството на Вешин започва след установяването му в България през 1897 г. Пристига по покана на министъра на народната просвета Константин Величков, за да преподава в новооткритото Рисувално училище в София. Голяма част от картините му в този период представят сюжети от българския селски бит – особено силно е привлечен от богатия колорит на пазарските сцени. Вешин създава и значителни произведения на военна тематика. Освен картините – портрети на висши български и руски офицери, той рисува и обикновения български войник. Серията картини, посветени на Балканската война, се отличават с високо-хуманната позиция на художника. В България Вешин продължава да създава творби на една от любимите си теми – лова на диви животни.
Ярослав Вешин има голям принос в развитието на българската реалистична живопис в края на ХIХ и нач. на ХХ в. Обогатява българското изкуство с ярки художествени образи и нови живописно-пластични средства.
Умира на 9 май 1915 г. в София.