Васил Стоилов

Васил Стоилов е роден на 29 февруари 1904 г. в с. Подуене (днес квартал на София), в многолюдното семейство на свещеника Стоил поп Антонов.През 1922 г. завършва Първа мъжка гимназия и продължава образованието си в Художествената академия, специалност живопис в класа на проф. Цено Тодоров. Още с дипломната си работа – картината „Гостенка“, 1927 г. – Стоилов   получава признанието на художествената критика. С нея и още три картини се представя за първи път в ОХИ, като отново печели положителните отзиви на публиката. През следващата година участва в конкурс на Министерството на народното просвещение: за картината „Чудотворната икона“ младият талантлив художник е награден с едногодишна стипендия за специализация въвФранция. Престоят на Васил Стоилов в Париж е по – дълъг от предвидения, като след изтичане срока на стипендията, той се издържа от продажби на своите картини. Изживяното за почти четири години в този световен център на изкуството дава на Стоилов необходимия опит и самочувствие – рисува множество портрети и пейзажи за своите меценати, участва в престижни изложби, сред които Есенния салон на Гранд Пале, галерия “Фигаро”, самостоятелна изложба в галерията „Анри Манюел“ на Монмартр. През 1932 г. е поканен да участва на общата изложба на Дружеството на френските художници, на която печели награда с картината „Селянинът със стомната“.
Именно в Париж се развива силния интерес на Васил Стоилов към литературата, и по-специално към тази, свързана с езотериката и мистиката, с източната култура. Книгите за религиозните практики на богомилите и албигойците, които чете младият художник във френската столоица, оказват влияние върху неговата живопис, а и върху естетическите му възгледи за изкуството, изложени в статии и книги, голяма част от които непубликувани.
Модерните течения в изкуството, завладяли голяма част от френския културен живот през 30-те г. на ХХ в., не успяват да отклонят вниманието на Стоилов от неговия идеал към постигане на класическата форма. Преклонението му към гения на Леонардо да Винчи е закодирано в детайлното предаване на психологическите характеристики не само на човешкото лице, но дори и на природния пейзаж.
Със своето завръщане в България, Васил Стоилов започва подготовка за самостоятелната си изложба в София, 1933 г. През следващата година, като кореспондент на в. „Литературен глас“, се запознава с племенницата на П.К. Яворов – Ганка Найденова,  която десет години по-късно става негова съпруга.
Васил Стоилов реализира десетки самостоятелни изложби до края на живота си, участва в много национални и международни общи експозиции. Платната му са разнообразни по отношение на жанрове и сюжети – битова живопис, интериор, натюрморт, пейзаж, портрет. Предпочитана от него техника е акварела, а творбите му се отличават с реалистичен рисунък, монохромен колорит, внимание към детайла и осезаемо психологическо състояние на обекта.
Картини на Васил Стоилов са притежание на галерии и частни колекционери в цял свят. Получил е голямо обществено признание и много държавни отличия. През 1989 г. прави последната си изложба на „Шипка“6. През същата година негови творби са представени на самостоятелна изложба в Токио, а по-късно в Япония е открита зала с негова постоянна експозиция.
Васил Стоилов умира на 13 февруари 1990 г. в София.