Владимир Димитров - Майстора

Роден на 1.02 1882 г. в с.Фролош, Кюстендилски окр. Умира на 29.09. 1960 г. в София. Завършва живопис в Държавното художествени индустриално училище в София (1903 – 1910 г.) при проф. Ив. Мърквичка. Запознава се с изкуството на световноизвестните галерии в Италия, Америка, Англия, Германия, Австрия, Белгия, Полша, СССР, Китай. През 1909 г. заминава за Венеция и гледа творбите на биеналето. През последните години от учението му в Рисувалното училище го наричат „Майстора” заради проявените способности и честата употреба от самия него на това звание към своите колеги. Рисува изключително битови композиции. От времето на Балканската и Първата световна война е оставил и множество рисунки с туш и акварел от фронта. Той е един от най – ярките самобитни български художници, близък с изкуството си до живота и бита на народа. Вълнува се от красотата на родната земя и от декоративния стил на народното изкуство. Поетичното, декоративното и монументалното виждане на формите, богатата емоционалност и звучните багрени хармонии, постигнати в десетките му композиции, определят ярко неговият индивидуален облик на художник. Той е създал цяла галерия от характерни национални образи на селяни, селянки и девойки, претворил е с неповторимо художествено майсторство техния труд и народните обичаи и празненства. С националния си характер неговото изкуство е оставило дълбоки следи в нашата живопис. През дългия си деен творчески живот е уредил 8 самостоятелни изложби. Участва в редица международни и колективни изложби в чужбина (САЩ, Германия, Италия, Чехословакия, СССР, Китай, Индия, Полша, Румъния, Белгия и др.) Редовно е участвал във всички ОХИ на СБХ. Творбите му са пръснати в много държавни и частни сбирки у нас и в чужбина. Най – голям брой творби от Майстора притежават НХГ и художествената галерия в Кюстендил, която носи неговото име. Творби от него имат и галериите в Бургас, Варна, Пловдив, Плевен, Русе, Шумен, Видин, Велико Търново, Сливен, Казанлък, Търговище, Габрово, Карлово, Враца, Ловеч, Кърджали, Стражица.За големите му заслуги към родното изкуство в удостоен със званието „Заслужил художник” (1950), „Народен художник” (1952). Лауреат е на Димитровска награда.