Настояща изложба

share

Красивата природа на България. 125 години от рождението на Иван Тричков (1892 - 1959)

   За широката публика името на Иван Тричков звучи непознато. Един малко позабравен живописец и пейзажист, от чието рождение ни делят 125 години. Тази годишнина ни стимулира да съберем негови творби, които показваме в изложбата „Красивата природа на България.“ Великолепните изгледи от Врачанския Балкан, Рила, Пирин, Витоша, Родопите  и Стара планина носят фината чувствителност на художника, съчетана с точно възприятие и вроден усет за природен мотив. 

   Каталогът, съпътстващ изложбата, е първото сериозно издание за Иван Тричков. 

Трудът ни надгражда полаганите целенасочени усилия на галерията за изследване на творчествата на известни и не толкова популярни художници и течения от художественото ни наследство.

   Провокира ни фактът, че в изкуствоведската литература творчеството на Тричков често е премълчавано. Вероятно това се дължи на отхвърлянето му след 9 септември 1944 г. Изкуството му обаче подсказва, че нещо сме пропуснали.

   В салона на „Оборище“ 16 са подредени двадесет и един пейзажа. Сред тях са „Врачанския Балкан“, „Пейзаж от Рила“, „Искърското дефиле“, „Пейзаж от Пирин“, „Лято в планината“, „Стъпки по снега“ и др. Ценно за нас е, че открихме някои от тях в оскъдните публикации за художника в архивите.

   Иван Тричков е отдаден на панорамните планински пейзажи. В творчеството му съществува жанрово единство. Той винаги се опира на видимото и търси съвпадение със съответстваща реална основа. От картините му струи спокойствие, гледната точка е винаги дистанцирана. Обича да рисува сутрин, когато дълбочината и далечината са най-изявени, остри и отчетливи, когато светлината пада косо и създава богатство от планове и цветове. Отличителна характеристика на творбите му е присъствието на живописен фон-дълбочина, с градация на тонове, с постигане на прозрачност и лека въздушност. Планинските вериги плавно избледняват и се превръщат в миражи в съответствие с правилата на въздушната перспектива. Облаците леко поемат от гамата на планините и се стелят в изсветляващи редици във въздушната глъбина. Всичко това прекрасно се уравновесява в композицията с масивите на планините. Художникът сякаш изцяло се осланя на естетиката в творбата. Не се интересува от модерните за времето си течения и носи единствено вътрешното си желание да твори.

Житейската и творческа съдба на пейзажиста, за голямо съжаление, все още не е оценена по достойнство. Амбицията на галерия „Лоранъ“ е не само да запълни празнините в познанието за този майстор, но и да му отдаде дължимото, като постави името му на полагаемото се място в българското изобразително изкуство от началото на ХХ в.