Минала изложба

share

Пътуване с Борис Денев (1883-1969). Непоказвани пейзажи

„Докато не затрепти нещо у мен, зная, че няма да направя добър пейзаж и не се захващам за работа.”
Борис Денев

Забележителен творец, интелектуалец и гражданин, Борис Денев (1883 – 1969) е високо ценен и уважаван за приноса му към националната ни култура.

Преди 109 години за първи път в София са показани няколко негови пейзажа. Един самоук художник от Велико Търново, учител по рисуване, участва в изложбата на дружество „Съвременно изкуство”. Окуражен от оценката на своите колеги и на ценителите, през 1909 година той урежда първата си самостоятелна изложба. Със средствата от продадените картини заминава да учи в Мюнхенската художествена академия. Прекъсва обучението си, за да отиде на фронта като санитар-доброволец по време на Балканската война. Следва период на бурни събития за България, в продължение на 10 години той е военен художник към щаба на армията, но наред с военната тематика развива творчеството си като многостранен живописец, създава стотици пейзажи, портрети и композиции с исторически и библейски сюжети. Приживе организира 25 самостоятелни изложби, членува активно в дружество „Родно изкуство” и участва в организирането на няколко наши изложби в чужбина, включително като комисар на българския павилион на Венецианското биенале през 1942 година.

Картините на Борис Денев са оценявани от най-сериозните имена в българското изкуствознание и критика, които имат и забележки към стила му или конкретни произведения, но в едно са единодушни – той е родѐн художник, чийто талант се откроява преди всичко в областта на пейзажа. За първите му самостоятелни изложби пишат Александър Божинов и Васил Димов; след петата му изложба през 1919 година до средата на 40-те години - Чавдар Мутафов, Сирак Скитник, Стефан Митов, Никола Мавродинов, Васил Захариев, Георги (Жорж) Папазов, Андрей Грабар, Людмил Стоянов, Николай Райнов, Андрей Протич, Ангел Каралийчев, Никола Балабанов, Кирил Кръстев, Константин Щъркелов и др. Автор на монография за него през 1964 година е Ирина Михалчева, Ружа Маринска му посвещава отделна статия в изследването си за българското изкуство през 20-те години на ХХ век.

Художникът споделя: „Докато не затрепти нещо у мен, зная, че няма да направя добър пейзаж и не се захващам за работа.” Още през 1905 година той заявява отношението си към природата по следния начин: „Рисуванието облагородява сърцето, като вдъхва любов към природата. Живописецът изважда тези картини, тези гледки от природата, които са подействали на неговата чувствителна душа, които са подбудили в него някакви високи мисли... В такъв случай работата на зрителя е опростена и този, който не разбира и не се възхищава от природата, ще разбере картината, ще се възхищава от нея... Както поетите и философите чрез своите мисли обогатяват нашата душа, карат ни да се вглеждаме и разбираме този живот, в който се движим и ние; учат ни да се вслушваме в гласа на нашето сърце, че и в сърцата на другите... тъй и живописецът чрез своите картини ни учи да разбираме и да се вглеждаме в природата, като ни изважда от онова равнодушие и онази слепота, в която бихме останали без неговата помощ.”

Риторичен остава въпросът какво означава за такъв художник забраната да рисува на открито, последвала изключването му за десет години от Съюза на българските художници през 1945 година заради журналистическите материали, които публикува до 9 септември 1944 година...

Изпълнени сякаш на един дъх, без разлика между ескиз и завършена картина и независимо от размерите си, неговите пейзажи имат монументално въздействие. Те са изпълнени с очарованието на светлината, характерно за импресионизма, в съчетание със запленяващо експресионистично настроение. Всеки детайл подчертава природната хармония и въвлича зрителя в един повече поетичен, отколкото реален свят. Художникът и близък негов приятел Иван Пенков много точно определя това въздействие: „Твоите изложби показаха на ония, които не умееха да виждат, как изглежда светът през очите на оня, комуто е дадено да вижда.”

Изложбата „Пътуване с Борис Денев. Непоказвани пейзажи” в галерия „Лоранъ” включва ценни произведения от различни творчески периоди на големия художник – от изпълнените с присъщо лирично чувство картини, рисувани през 20-те г. на ХХ в. („Чешма”, „Поточе”, „Изглед от Бояна”), до уверения почерк на късните произведения от 60-те години („При Курило”). Посетителите на „Оборище” 16 ще се насладят на изключителна колекция от творби, запечатали впечатленията на Денев от различни очарователни кътчета на родната земя: „Търново, изглед от Царевец”, „Созопол”, „Асеновград”, „Белоградчишките скали”, „Рилският манастир”, „Витошка поляна” и други.

Изложбата може да бъде посетена от 20 април до 26 май 2017 г. в галерия „Лоранъ”, ул. „Оборище” 16. Експозицията ще бъде официално открита на 20 април от 18:30 ч. със слово на изкуствоведа Весела Христова – Радоева.

 

Борис Денев за своето изкуство:

Наивитетът в изкуството е качество, свързано с процеса на творчеството, и е присъщ на произведения, произтичащи от напълно съзнато художествено чувство, без оглед на чужди творби или проблеми, без участието на разсъдъка или преднамерена тенденция. Такъв наивитет никак не е „наивен”, не може да бъде притежаван от наивен художник, а предполага широка интелигентност. [1]

Досега съм направил хиляди пейзажи и всеки пейзаж е бил и радост, и мъка. [2]

Изкуството, истинското изкуство, в което не може да има тенденция, не принадлежи на никакви "класи". [3]

Макар обществото да мисли, че художниците са хора завеяни, аз или правя изключение, или не съм художник: не обичам объркани работи и неразрешени въпроси. [4]

...когато художниците почват да творят само по един свой вътрешен почин, тогава нашето изкуство ще добие „родна” физиономия. [5]

 

 

[1] София, 15 април 1919 год. ЦДА, ф. 1433к, оп. 1, а.е. 203

[2] В. „Съвременник”, г. 1, бр. 21, 11.02.1931 г.

[3] В. „Напред”, бр. 514 и 517 от 15 и 18 март  1921 г.

[4] Недатиран ръкопис от архива на СБХ

[5]Сп. „Стяг”, юни 1925 г. с.  3-4

 

 

„Родното” в изкуството не е сюжетът, а особеният начин на виждане, схващане на сюжета. Този особен начин на схващане произлиза от характера, темперамента и мирогледа на племето.[i]

Оценки на художествената критика:

Андрей Грабар:

…сякаш излагат поне трима души:

Един – реалист с широк диапазон, който се движи между изучаването на веселия слънчев plein-air (рисуване на открито) със склонност към яснотата, величаво спокойствие; почти към грандиозността на сюжета. Друг – нервен импресионист, долавящ нежните вибрации на тоновете, в които – прикривайки контурите и сривайки се в колористичен акорд – се обменят цветните петна. Трети – търсещ формите, стоящ на път към експресионизъм.[ii]

Васил Димов:

Борис Денев е импресионист по душа, както е художник по призвание.[iii]

Денев доста много съумя да постави в хармония психологическия елемент с външното  съдържание на сюжета – вътрешното чувство с действието.[iv]

Сирак Скитник:

Денев си остава пейзажист по дух, по лиричен строеж, по голямата си любов към природата.[v]

Денев с еднакво повишено чувство долавя радостните внушения от голите слънчеви баири, оживени от бедни храсти, от пръснати едва видими стада по тях и от буйната зеленина, излъчваща зелени потоци, заливащи белосаните стени и покривите. С еднаква будна чувствителност вижда и долавя въздействието от пролетните слънчеви ливади и от приказните хълмове на Търново.[vi]

Поет по начало, той никога не забравя, че борави с чисто живописни средства и затова неговият лиричен патос винаги намира преди всичко убедителния живописен израз.[vii]

Чавдар Мутафов:

*Онова, което е най-силно в този художник, е инстинктът му към природата, онова първично чувство за далечните, за големите и прости размери на земята и земното, за непрекъснатия и вечен строеж на скритите сили – от пробуждането им през пролетта до заспиването им през зимата.[viii]

*Борис Денев се разкрива като най-големият ни поет на пейзажа. Ние нямаме друг художник, който така всеобемно да обгръща красотата на виждането и да го преобразява в багра, който така завършено да чувства ритмиката на масите и трепета на пространството или пък да свие в такава непрекъснатост къщи, води и дървета.[ix]

*Борис Денев е много повече от майстор на баграта: той е преди всичко личност, ясен и поетичен, и нежен, една мъжествена и искрена натура, един честен и доблестен художник, за когото изкуството е бивало винаги само една възможност да разкрие и възпее всичката сила и всичката милост на родната ни земя.[x]

Никола Мавродинов:

Отношението на Дененва към природата не е безстрастно. Той не е и сантиментален. В колорита му, както и в самото наслагване на мазките има известна суровина. Природата и предметите добиват особена мощ в картините му. Той извишава хълмовете и къщите, дири да предаде дълбокото и жизненото, което струи от тях. Оттам иде грандиозността на неговите пейзажи. Той е романтик по темперамент.[xi]

Ирина Михалчева:

Всяка негова картина събужда копнеж за волност и здрави жизнени чувства. Чрез своя оптимизъм изкуството на Денев утвърждава живота и окриля духа.[xii]

Кирил Кръстев:

*Широкият спектър на способностите на тази личност – живописец, музикант, поет по душа, отличен публицист, конструктор-изобретател, добър компаньон – само обогатява големия му художнически талант и го издига като една от централните фигури в нашето изобразително изкуство...[xiii]

Величко Коларски:

В пейзажите на Борис Денев изпъкват качествата на един темпераментен и същевременно пластично дисциплиниран творец. Неговите пейзажи са чужди на лиричната разнеженост. Емоционалните колебания и неуловимите капризи на чувствата не са сфера на неговата творческа изява. Дори и когато художникът влага в творбите си романтично-приказно съдържание, в тяхното емоционално звучене се чувства и елемент на трезво, мъжествено и дори малко сурово възприемане на света.[xiv]

-------------

*Художникът търси да изрази трайното и величественото в природата. Той се отнася към нея с трепетно чувство и удивление. Стремежът му да проникне в състоянията и тайните на природата довежда Денев до едно екстатично виждане, в което има елементи на пантеистично отношение. Той придава някаква космическа монументалност и застиналост на някои свои пейзажи.[xv]

Неговата необикновена подвижност, любознателност и работоспособност не го оставят никога спокоен. Той чувствува нужда непрекъснато да рисува, да възпява красотата на природата – „Рисунки правя винаги, когато съм сред природата и когато не работя над някое голямо табло. Рисувам когато пътувам, когато си почивам или когато чакам да засъхнат боите на някой голям пейзаж” – разказва художникът.[xvi]

 

[i] Сп. „Стяг”, юни 1925 г. с. 3-4

[ii] В. „Развигор”, бр. 52/4 февруари 1922 г.

[iii] Сп. „Художествена култура”, кн. 3-4, декември – януари 1929-1930. С. 23-32

[iv]  Пак там.

[v]  Изложбата на Борис Денев. В. Съвременник, бр. 22/18 февруари 1931 г.

[vi] Пак там.

[vii] Пак там.

[viii]  В. „Демократически сговор”, бр. 3113/1934 г.

[ix] Пак там.

[x] Пак там.

[xi]  Мавродинов, Никола. Новата българска живопис. София: Българска книга, 1947. с. 62-63

[xii] Михалчева, Ирина. Борис Денев. София: Български художник, 1964. с. 42

[xiii] Слово при откриването на ретроспективната изложба на заслужилия художник Борис Денев, Велико Търново, 5 юни 1967 г., ръкопис от архива на СБХ

[xiv] Коларски, Величко. Българска пейзажна живопис. София: Български художник, 1979. с. 93-94

[xv] Михалчева, Ирина. Борис Денев. София: Български художник, 1964. с. 18

[xvi] Михалчева, Ирина. Борис Денев. София: Български художник, 1964. С. 36