Цанко Лавренов
1896
Роден на 24 ноември в Пловдив с кръщелно име Александър-Стефан, като пето дете в семейството на Иван и Силвина Лавренови, католическо семейство с определен принос към многообразния културен и обществен живот.
1907-1916
Учи във Френския колеж „Св. Августин” в Пловдив.
1916-1917
Още като ученик печата карикатури в сп. „Българан” под псевдоним „Лоранъ”
1917
Завършва Школата за запасни офицери в Княжево.
1918-1920
Работи в манифактурния магазин на баща си в Пловдив.
1920-1922
Във Виена посещава частното рисувално училище „Св. Ана” и вечерен акт в Академията за приложни изкуства (Kunstgewerbeschule).
1921
Излага възгледите си върху изкуството в отговорите си на известната Литературна анкета на сп. Везни, бр. 15, г. III, 1921-1922, с редактор Гео Милев.
1922
Занимава се с тютюнопроизводство.
1923
Първо участие в изложбата на Дружеството на южнобългарските художници в Пловдив с осем картини, подбрани от секретаря на дружеството, художника Витко Бабаков. Приет за член на дружеството.
1923-1924
Активен участник в дейността на пловдивския Дом на изкуствата и печата с председател Николай Райнов.
1925
Пътуване до Италия – Рим, Венеция, Флоренция, Асизи по случай „свещената година” на католическия свят. Аудиенция при папата.
1926
1 – 10 май: Първа изложба на групата Бабаков – Дечев – Лавренов, организирана от Дома на изкуствата и печата. До 1929 г. следват още пет съвместни изложби в Пловдив, Чирпан и Пазарджик.
1927
Участие в конкурс за юбилейни марки. Получава Първа награда за проектите си за марки на тема „Св. Климент Охридски” и „Отец Паисий”.
На Първата обща художествена изложба в София излага произведенията „Финал”, „Майска песен”, „Един живот”.
1928
Художник-оформител в Държавната печатница в София.
1929
На 29 септември организира, по повод IV конгрес на археологическите дружества в България и съвместно с Данаил Дечев и Нягул Станчев, изложба „Художествени старини, запазени из пловдивските семейства” и публикува студия за нея в Годишника на Пловдивската библиотека и музей, 1928-1929.
1930
На IV ОХИ показва картината „Старият Пловдив”, откупена от Министерството на народното просвещение. През 1934 картината печели Първа награда на конкурса „Най – хубава картина със сюжет от Пловдив”.
1935-1936
Пътешествие из Гърция – Солун, Атон, Атина. Впечатленията от манастирите на Света гора ще оставят ярка следа в творчеството му.
1936
Участва в Международната изложба на гравюра върху дърво във Варшава.
1937
Участва в Световното изложение в Париж.
1939
Съвместна изложба с Данаил Дечев в Пловдив. Заселва се в София.
1941-1942
Рисува в Охрид, Битоля, Скопие, Прилеп и Велес.
1941
Участва в представителната пътуваща изложба на българското изкуство в Германия, Австрия и Унгария. Заедно с група художници е поканен на откриването в Берлин.
1942
Участие във Венецианското биенале.
1943
Първа награда на конкурса „Куршум хан” в Пловдив, спечелена с едноименната картини.
1946
Две първи награди за юбилейни марки „Св. Иван Рилски”.
1951
Работи в Градския музей на СГНС – днес Софийска градска художествена галерия.
1958
Съвместна изложба с Владимир Димитров – Майстора в Лиеж, Белгия
1964-1965
Самостоятелни изложби в Прага, Будапеща, Варшава, Западен Берлин
1967
Самостоятелна изложба в Москва
1976
Юбилейна изложба в Пловдив, посветена на 80-годишнината на художника.
1978
Умира на 18 октомври в София.
Автор на монографии за художниците Веселин Стайков (1955), Елисавета Консулова-Вазаво (съвместно с Бинка Вазаво, 1956), Златю Бояджиев (1958), на мемоарната книга „По стръмната пътека” (1968) и на голям брой студии и статии по въпроси на изкуството.
Удостоен със званията „Заслужил художник” (1952), „Народен художник” (1954). Лауреат на Димитровска награда (1968) и Герой на социалистическия труд (1969).