1896

Роден на 24 ноември в Пловдив с кръщелно име Александър-Стефан, като пето дете в семейството на Иван и Силвина Лавренови, католическо семейство с определен принос към многообразния културен и обществен живот.

1907-1916

Учи във Френския колеж „Св. Августин” в Пловдив.

1916-1917

Още като ученик печата карикатури в сп. „Българан” под псевдоним „Лоранъ”

1917

Завършва Школата за запасни офицери в Княжево.

1918-1920

Работи в манифактурния магазин на баща си в Пловдив.

1920-1922

Във Виена посещава частното рисувално училище „Св. Ана” и вечерен акт в Академията за приложни изкуства (Kunstgewerbeschule).

1921

Излага възгледите си върху изкуството в отговорите си на известната Литературна анкета на сп. Везни, бр. 15, г. III, 1921-1922, с редактор Гео Милев.

1922

Занимава се с тютюнопроизводство.

1923

Първо участие в изложбата на Дружеството на южнобългарските художници в Пловдив с осем картини, подбрани от секретаря на дружеството, художника Витко Бабаков. Приет за член на дружеството.

1923-1924

Активен участник в дейността на пловдивския Дом на изкуствата и печата с председател Николай Райнов.

1925

Пътуване до Италия – Рим, Венеция, Флоренция, Асизи по случай „свещената година” на католическия свят. Аудиенция при папата.

1926

1 – 10 май: Първа изложба на групата Бабаков – Дечев – Лавренов, организирана от Дома на изкуствата и печата. До 1929 г. следват още пет съвместни изложби в Пловдив, Чирпан и Пазарджик.

1927

Участие в конкурс за юбилейни марки. Получава Първа награда за проектите си за марки на тема „Св. Климент Охридски” и „Отец Паисий”.

На Първата обща художествена изложба в София излага произведенията „Финал”, „Майска песен”, „Един живот”.

1928

Художник-оформител в Държавната печатница в София.

1929

На 29 септември организира, по повод IV конгрес на археологическите дружества в България и съвместно с Данаил Дечев и Нягул Станчев, изложба „Художествени старини, запазени из пловдивските семейства” и публикува студия за нея в Годишника на Пловдивската библиотека и музей, 1928-1929.

1930

На IV ОХИ показва картината „Старият Пловдив”, откупена от Министерството на народното просвещение. През 1934 картината печели Първа награда на конкурса „Най – хубава картина със сюжет от Пловдив”.

1935-1936

Пътешествие из Гърция – Солун, Атон, Атина. Впечатленията от манастирите на Света гора ще оставят ярка следа в творчеството му.

1936

Участва в Международната изложба на гравюра върху дърво във Варшава.

1937

Участва в Световното изложение в Париж.

1939

Съвместна изложба с Данаил Дечев в Пловдив. Заселва се в София.

1941-1942

Рисува в Охрид, Битоля, Скопие, Прилеп и Велес.

1941

Участва в представителната пътуваща изложба на българското изкуство в Германия, Австрия и Унгария. Заедно с група художници е поканен на откриването в Берлин.

1942

Участие във Венецианското биенале.

1943

Първа награда на конкурса „Куршум хан” в Пловдив, спечелена с едноименната картини.

1946

Две първи награди за юбилейни марки „Св. Иван Рилски”.

1951

Работи в Градския музей на СГНС – днес Софийска градска художествена галерия.

1958

Съвместна изложба с Владимир Димитров – Майстора в Лиеж, Белгия

1964-1965

Самостоятелни изложби в Прага, Будапеща, Варшава, Западен Берлин

1967

Самостоятелна изложба в Москва

1976

Юбилейна изложба в Пловдив, посветена на 80-годишнината на художника.

1978

Умира на 18 октомври в София.

 

Автор на монографии за художниците Веселин Стайков (1955), Елисавета Консулова-Вазаво (съвместно с Бинка Вазаво, 1956), Златю Бояджиев (1958), на мемоарната книга „По стръмната пътека” (1968) и на голям брой студии и статии по въпроси на изкуството.

Удостоен със званията „Заслужил художник” (1952), „Народен художник” (1954). Лауреат на Димитровска награда (1968) и Герой на социалистическия труд (1969).