Георги Йорданов Божилов, известен и с прякора си Слона, е роден на 13 юни 1935 г. в Пловдив. През 1959 г. завършва декоративно-монументална живопис във ВИИИ „Н. Павлович“, в  класа на проф. Георги Богданов. През същата година участва в Първото международно биенале на младите художници, проведено в Париж. От 1960 г. участва в общи художествени изложби на СБХ. Приживе прави над 25 самостоятелни изложби в България и чужбина(СССР, Турция, Полша). 

Заедно с Енчо Пиронков, Димитър Киров, Йоан Левиев, Колю Витковски, Христо Стефанов и Георги Бояджиев – Бояджана, Божилов е един от художниците от така наречената „Пловдивска школа от 1960-те“.

Работи основно в областта на кавалетната живопис. Създава портрети, пейзажи, фигурални композиции. Картините на Слона носят усещането за изтънчения маниер и свободолюбив дух на художника. Често в тях са отразени както конкретни образи от реалността, така и разпаденото на фиктивната действителност до първично – абстрактни изображения.

Негово дело са и някои монументални приложни творби в родния му град - стенопис в народната библиотека „Иван Вазов“, мозайка в Централната поща, сграфито при Художествената галерия в Стария Пловдив, калкани. 

Носител е на награда на СБХ през 1964 г. и на званието „заслужил художник“ през 1979 г. На 30 май 2001, на 66-годишна възраст, Божилов загива в автомобилна катастрофа на път от Бургас за Царево, където е трябвало да присъства на откриването на своя изложба.