Константин (Кочо) Гърнев

1894, с. Либяхово (дн. с. Илинден), Благоевградско – 1966, Мюнхен

В периода 1920-1924 г. Константин Гърнев следва живопис в Художествената академия в София при професорите Иван Ангелов и Иван Мърквичка. Непосредствено след това заминава за Германия, за да продължи образованието си там. През 1924 г. издържа приемния изпит в Мюнхенската художествена академия при проф. X. Гьобер и е приет в класа по живопис. Година по- късно се премества в класа на известния проф. Франц фон Щук.

По време на следването си Гърнев е отличен в два академични конкурса. Като участник в Първата световна война, в която е военен художник, той получава правото да удължи престоя си в академията и се дипломира през 1930 г.

След завършването си остава в Мюнхен и започва работа. В продължение на 11 години пътува из Европа и Изтока, посещавайки Холандия, Белгия, Англия, Швейцария, Италия, Франция, Испания, Турция, Сирия, Палестина, Египет и Гърция. Впечатленията от многобройните си пътувания художникът „запечатва” в картини, изпълнени в акварелна техника, които излага в първата си изложба. Въпреки разстоянието, което го дели от България, Кочо Гърнев поддържа контакт със свои колеги, оказва им гостоприемството си при пътуванията им в Германия. А. Саламбашев го нарича „неофициалния български консул в Мюнхен”. За това посрещане ще си спомни и Д. Лозенски: „от Мюнхен заминах за Париж, но вече добре подкован от видяното благодарение гостоприемството на Кочо Гърнев, който после предложих за член на „Новите” заедно с Елиезер Алшех”. През 1934 г., при последното си идване в България, Константин Гърнев става задграничен, но редовен член на Дружеството на новите художници и оттогава участва в повечето ОХИ и индивидуални негови инициативи. През същата година организира в България самостоятелна изложба, състояла се в галерия „Преслав”, открита от Иван Лазаров.

През 1940 г. Гърнев открива своя изложба в една от най- представителните галерии в Мюнхен - Галерията на площад Ленбах, в която излага 91 произведения. През 1941 г. участва в Общата изложба на български художници в Германия. Голяма част от ранното творчество на художника е унищожено през 1944-45 г. по време на бомбардировките над Мюнхен. (Т. Станева)

Литература: Дружество на Новите художници(1931 – 1944), СГХГ, 2011