Михалис Гарудис е роден на 20 януари 1940 г. в Булгаркьой, Гърция. Семейството му емигрира в България по време на гръцката гражданска война между 1946 и 1949 г. 

През 1965 г. Михалис Гарудис завършва живопис в НИИИ „Николай Павлович“, в класа на проф. Илия Петров. През 1964 г. прави съвместна изложба с Димитър Казаков – Нерон в Академията, но три дни след откриването експозицията е свалена по решение на академичния съвет. Въпреки този опит за съпротива срещу реформаторския тон на изкуството на Гарудис и Нерон, двамата са приети възторжено за членове на СБХ още на следващата година. През 1971 г. Михалис Гарудис организира самостоятелни изложби в София и Париж. 

Ранното творчество на Гарудис е свързано основно със живописта – създава натюрморти, морски пейзажи, фигурални композиции с поетични и философски послания. По-късно започва да работи в областта на монументалната пластика и керамиката. В процеса на творческото си развитие Гарудис подхожда все по-експериментално към изкуството. 

В традициите на българското изкуство името на художника се свързва с хиперреализма в живописта. 

От 1986 г. Михалис Гарудис живее и работи в Солун.

Картини на художника са притежание на НХГ, СГХГ, ХГ в страната, музеи и галерии в редица европейски градове, както и в Азия и САЩ и частни колекции. 

Михалис Гарудис умира на 17 октомври 2021 г в град Солун, Гърция.