Петър Дочев

ПЕТЪР ДОЧЕВ

Лесидрен, Ловешко,1934 – София, 2005 

Живописец със специфичен художествен стил и интерес към индустриалния и урбанистичен пейзаж, фигуралната композиция и абстрактното изкуство. Неговата нефигуративна живопис, с почти монохромни композиции в черно – графитена гама, сиво и златисто, го отличава като един от най-характерните български художници. Първоначално завършва Художествената гимназия в София (1956), след това специализира при художника Иван Христов.

Учи живопис в Художествената академия (1957 – 1959) при проф. Илия Петров и проф. Ненко Балкански. В периода 1960 – 1970 е главен художник на Металургичния комбинат „Кремиковци“. Тогава в голямоформатните му платна оживява един монументален, но студен свят на техническата индустриализация, изпълнен с мащабни фигури на работници и металурзи.

През 1975 г. художникът се оттегля да живее и работи в родното си място с. Лесидрен.

В плодотворния си артистичен път той реализира редица самостоятелни изложби в: кметство с. Лесидрен, (1963),Дом на културата, МК „Кремиковци“ (1970), галерия „Райко Алексиев“, София (1970), галерия на бул. „Руски“ 6 (1973), ИЦ „Орешака“, Ловешко (1976), галерия на СБХ – ул. „Шипка“ 6 (1978), галерия „Райко Алексиев“ (1985), Културен дом „Витгенщайн“, Виена (1986), галерия „Арт 36“ (1995), галерия „Ирида“ (1999), галерия „Навиларт“, Варна (1999), галерия „Ирида“ (2000), галерия „Райко Алексиев“ (2002), галерия „Ирида“ (2003), галерия „Кръг +“ (2004), посмъртна изложба в галерия „Кръг +“ (2006).

Участва във важни представителни изложби на българското изкуство в чужбина Шчечин (1973), Париж (1973), Москва (1974), Шчечин и Варшава (1976), Болоня и Белград (1978), Париж (1979), Атина и Берлин (1980), Хавана, Берлин и Букурещ (1980), Стокхолм (1982), Алжир (1983), Тунис (1983), Кувейт (1983), Брюксел (1990), Прага (2005).

Цялостното му творчество е отличавано в поредица от изложби и конкурси – Втора национална младежка изложба (1966), Награда на Международно триенале на живописта (1996), Годишна награда на галерия „ Ирида“ (1999), Награда на СБХ за цялостно творчество (1999). За художественото си майсторство е награждаван нееднократно с ордени – Орден на труда (1964), Награда на София (1974), Орден „Св. св. Кирил и Методий“ (1980), „Червено знаме на труда“ (1984).