Славка Денева е българска художничка, дъщеря на художника Борис Денев и Мара Денева. Учи живопис в Държавната художествена академия в София (днес Национална художествена академия) при Дечко Узунов и П. Панайотов, но не успява да се дипломира, тъй като дипломната ѝ работа (1953 г.) — живописно платно, озаглавено "Товарене на щайги домати в камион по залез слънце в село Койнаре" — е отхвърлена от съвета на Художествената академия. Въпреки това тя започва да работи като художник на свободна практика. Рисува пейзажи, портрети и натюрморти.

Още с първите си произведения художничката показва категорично своята индивидуалност и бива забелязана. Тя е личност с богата култура и всестранен артистизъм, удивително честен и открит човек, буквално всецяло отдаден на изкуството и с огромно преклонение пред творчеството на именития си баща. Въпреки трудностите, които среща като творец с различни от официалните възгледи, тя не престава да рисува. Често работи едновременно върху няколко произведения, чиито сюжети са й еднакво интересни за момента. Не подписва и не датира творбите си, не им дава названия. Портретите, които рисува, винаги изобразяват човека в интересна обстановка с различни вещи, натюрмортите ѝ са по-скоро части от конкретен интериор, отколкото сбор от различни предмети; в интериорните композиции се усеща силно невидимото присъствие на хора.

Славка Денева също като баща си не се вписва в канона на соцреализма и никога не прави самостоятелна изложба приживе, макар че участва в няколко общи експозиции. Първата самостоятелна изложба е през 1994 г. - десет години след смъртата ѝ.

През 1993 г. е създаден фонд "Поддържане на изкуството в България", който реставрира много творби на Славка и Борис Деневи и показва постоянна експозиция на ул. "Шипка" 18 (техния дом, завещан от Славка Денева на СБХ заедно с над 700 живописни произведения и близо 6000 рисунки - нейни и на баща ѝ). През 1999 г. се учредяват наградите "Борис Денев" и "Славка Денева", които се връчват на две години.

Някои от картините на Славка Денева са изложени в Националната художествена галерия в София, Софийска градска художествена галерия и в галериите в Пловдив, Плевен, Сливен и Перник.