Тодор Добруджански
Роден на 11.02.1904 г. в село Башкьой, Северна Добруджа. По бащина линия произхожда от рода държавния деец и политик Димитър Петков - бащата на Петко Д.Петков и Никола Д.Петков. През 1914 г. семейството му се преселва в свободното Отечество и се установява във Варна. Във Варна семейството му живее в средата на хилядите подобни семейства на прокудени от родните им места, но намерили добър прием в родината. Там той учи, работи и израсва като нежен творец на четката. Съвременниците му го описват като упорит, всеотдаен на изкуството творец, който, лишен от материални средства, не е придобил академична подготовка като художник. През 1931 - 1934 г. Добруджански живее в Париж, където посещава реномирани художествени ателиета и усъвършенства живописната си техника. Първата му самостоятелна изложба е уредена със съдействието на на добруджанската емиграция във Варна през 1938 г.Тя е получила висока оценка от специалисти и от културната общественост на града. Името на Тодор Добруджански като талантлив рисувач на пейзажната живопис скоро било утвърдено и в София. Художникът отказва на предоставената му възможност да живее и работи в столицата. След освобождението на Южна Добруджа и присъединяването и към родината през 1940 г. той се завръща в родната си земя и се установява в Силистра. След 1952 г. той окончателно се премества във Варна. Първата самостоятелна изложба на Добруджански в София е уредена през 1942 г. Тогава княгиня Евдокия - сама с трайни интереси и заложби като художник - откупува негови творби, които са пазени в дворцовата художествена галерия и чиято съдба по-късно е неизвестна. През 1950 г. е втората му самостоятелна изложба в София, а веднага след нея и изложби във Велико Търново и Габрово. По това време е приет и за редовен член на Съюза на българските художници. За СБХ той е кандидатствал с един морски и един зимен пейзаж. През 1956 и 1958г. художникът организира самостоятелни изложби в Варна, а през 1960 г. трета самостоятелна изложба в София, през 1962г. четвърта самостоятелна изложба в София. През 1962г. Т.Добруджански открива своя самостоятелна изложба в Добрич. А когато показал свои творби в Силистра, между които и една панорамна картина на града - големият български творец Константин Щъркелов пише: “ Тази картина съдържа цялата душа на Добруджански, че и нещо повече...” Такава е била оценката на най-големия български акварелист за неговия събрат по четка. До смъртта си на 17.03.1990 г. Добруджански участвал във всички варненски окръжни изложби, както и в националните изложби в София. Негови платна, в които е пресъздадена волността на добруджанската равнина и очарованието на Черно море се съхраняват в художествените галерии на София, Варна, Силистра, Добрич, Велико Търново, Габрово и в чужбина. Творбите му са участвали в изложби в САЩ, Гърция, Германия, Италия. В най-известните си творби, “Балчик”, “Панорама на Силистра”, “Прибиране на сеното в Добруджа”, “Утро в морето”, “Търново”, творецът е потопил себе си в една нежна лирична “синьо-зелена тоналност”, постигната с топли и сякаш въздушни лирични чувства. Майсторската четка на Добруджански е съхранила през неговия поглед красотата на родната ни природа - необятната добруджанска равнина, синевата на морската шир, величието на планината и идилията на селския труд - розобер, жътва, прибиране на овце, връщане от нива. Негови творби са притежание на частни лица в България и чужбина.