110 години от рождението на Маргарита Милиджийска (1910 - 2001)
Името на Маргарита Милиджийска за мнозина е малко известно. Животът и творчеството й минават, като че незабелязано, в сянката на житейските събития и авторитети. Сещаме се за нея по повод 110-тата годишнина от рождението й с желание да върнем в културно обръщение творчеството й, за да го направим разпознаваемо сред по-широк кръг зрители и ценители.
Възкресяването на името на Маргарита Милиджийска за публиката се случи преди 14 г., когато Националната художествена галерия направи нейна голяма ретроспектива. Същевременно галерия „Лоранъ“ се включи в инициативата с финансова и техническа помощ в реализацията на експозицията и съпътстващото издание. Паралелно с това организирахме собствена изложба в тогавашното ни пространство на ул. „Ген. Паренсов“ 31 в София.
Изложбата в Националната галерия през 2006 г. пренаписа разказа за художничката и показа задълбочената й творческа история. Благодарение на представянето и каталога с изследвания на Анелия Николаева и Димитър Димитров тя получи необходимото за достойнствата на нейната живопис признание.
Маргарита Милиджийска е родена на 29 април 1910 г. в с. Драганово, Великотърновско. От 1921 до 1929 учи в Русе, след което през 1931 г. продължава образованието си в Художествената академия в София, в ателието по живопис на проф. Никола Маринов. Веднага след завършването си влиза в Дружество на новите художници, 1936 г. и участва в Десетата юбилейна ОХИ в София. През 1944 г. е нейната първа самостоятелна изложба в Пазарджик. Същата година придобива свидетелство за педагогическа правоспособност по рисуване и руски език и започва да преподава. Първо работи в Елхово и Пазарджик. Завръщането и в София е като учител по руски език в Първа стопанска девическа гимназия (1945 – 1949). В периода (1949 – 1974) става преподавател по същия предмет в Художествената академия, където поколения студенти и художници я помнят като педагог без да предполагат, че ги учи художник. През 1957 г., предполага се, поради формализъм, е освободена от СБХ, а чак през 1995 г. е допусната отново. Редките появи на Маргарита Милиджийска в изложбените пространства и наложилите се житейските обстоятелства я правят непозната за публиката. Първата й самостоятелна изложба в Пазарджик остава единствена до 80-те години на ХХ в., когато прави две изложби. Умира на 31 юли 2001 г. в София.
Настоящата изложба в галерия „Лоранъ” показва работи от различни творчески периоди, между които преобладават тези от 40-те и 50-те години. В експозиционното пространство има жанрово разнообразие. В колекцията доминират портрети и автопортрети. Сред тях може да споменем три от най-познатите й автопортрета от 40-те години и един „Автопортрет в бяла блуза“ от 30-те г. Голямо форматните й платна са с подчертано силен и ярък колорит, докато „Портретът на Валя“ е нежно очарователен. Всички те имат характеристики, които притежават и останалите произведения. Това са изобилното живописно напластяване, наситената цветност в кафяво-червеникава гама. Лекото минаване с четката върху композициите, обобщава плановете и прави очертанията на формите неясни. Същото е присъщо и за натюрмортите, чиято богата живописна материя най-ясно се различава в „Натюрморт с дюли“, „Натюрморт с патладжани и домати“, „Лилиуми“ и др. Във фигуралните композиции откриваме необичайни гледни точки към обектите и силна експресия при полагане на мазките.
Надяваме се с тази изложба за пореден път да върнем интереса към една слабо позната художничка, която трябва да заеме достойно място в българската живопис.
Срещата ни с изкуството на Маргарита Милиджийска е съпроводена от вече споменатия каталог от 2006 г., който ще бъде представен с изложбата.
Първото откриване за 2020 г. в Галерия „Лоранъ“ ще се състои на 29 януари от 18.30 ч.