Шест години след създаването на галерия “Лоранъ” (6 август 2006 г.), дни преди годишнината от откриването на новия ни салон (7 септември 2011 г.), поемаме отново по неизбродените полета на собствената ни културна памет, този път по дирите на Петко Задгорски. Повече от век и десетилетие след рождението на художника (2 юни 1902 г.), представяме неговото творчество (4 – 30 септември 2012 г.). Посетителите на изложбата ще могат да разгледат и реставрираната къща на Петър и Поликсена Калъчеви (построена 1912 г.) - паметник на културата, на ул. “Оборище” 16, обновена за стотната си годишнина. 

   Забележителен художник и склуптор, самоук реставратор и корабостроител, виден общественик и педагог - оставеното от Петко Задгорски надхвърля региона си и без съмнение е с национално значение.

   В Бургас художникът получава най-голямото признание, обявен е за Почетен гражданин и от 2004 г. градската художествена галерия носи неговото име. 

   Организатори сме на първата експозиция след десетилетия, в които картини на художника не са излагани извън едноименната галерия в морския град. 

   Последната изложба на Петко Задгорски в София е през далечната 1973 г. 

   Шансът да бъдем “съвременните откриватели” на художника  дължим на забвението, обгърнало плеяда великолепни възпитаници на художествената академия, избрали да не живеят в столицата. Днес не упрекваме културните ни “авторитети”, че не са се “сетили” преди нас за Петко Задгорски. Радваме се на възможността да добавим името му в списъка на големите български художници от недалечното минало, които галерия “Лоранъ” преоткрива и популяризира. Гордеем се, че за пореден път представяме оригинално и автентично национално художествено наследство. 

   Успяхме да съберем над 40 произведения, рисувани с маслени бои, акварел, пастел и молив, обхващащи близо 50-годишен творчески път. Тук са много ранните “Ученичка”, 1928 г., “Глава на мъж”, 1929 г., както и късните творби “Портрет на Христина”, 1970 г., и “Море”, 1972 г. Запомняща се е серията автопортрети, изпълнени с въглен (1937 г.), молив (1945 г.), пастел (1950 г.) и маслени бои (1957 г.). Авторът запечатва своя образ през годините, като улавя моментните си настроения. Подбрали сме и няколко малки пейзажа, които никога не са били мислени за изложба. Работени на място, на лист картон, те внасят в салона на галерията свежото настроение на природата. Такива са “Слънчогледи”, “Гора”, двата варианта на “Бургаските солници”, 1967 г., и др. Сред поредицата портрети на близки и приятели, изпъкват тези, на които е изобразена Антония Задгорска – дъщерята на художника. Пропити с любов и работени с нежен рисунък, са: “Антония спи”, “Портрет на Антония – на стол”, 1946 г., “Портрет на Антония в профил”, 1956 г. Като контрапункт, може да разглеждаме мрачния и страшен образ на “Кракра Пернишки”, 1966 г. - най-голямата картина в експозицията. Размерът и подсказва, че е била поръчана за представителни цели, но остава при художника. Някъде по същото време са рисувани “Слънчев бряг I”, “Слънчев бряг II“, както и емблематичната “Бургаската гара”. Тези творби ни връщат към недалечното минало и познатите на всички, които обичат морските ни курорти, места, които вече не са същите. 

   С изложбата “110 години от рождението на Петко Задгорски” докосваме заедно с нашата публика голям културен феномен. Плахо нареждаме имената си до неговото, като организатори на експозицията и съставители на каталога. Правим важна стъпка по пътя, поет в началото, при създаването на галерията - да спомагаме за оформянето на облика на българската културна проекция в границите на Нова Европа. До нас са Антония и Велин, които изпълняват дълга си, като опазват и полуляризират творчеството на баща си – големият български художник Петко Задгорски.

 

   Лаврен Петров

   

 

   Биографични бележки

   Петко Иванов Задгорски е роден на 2 юни 1902 г. в град Сливен. В семейството на Олга и Иван Задгорски има още три деца - голямата сестра Анна и по-малките Руси и Христина. Олга Задгорска напуска млада този свят и грижата за децата се поема изцяло от бащата и неговата майка Анна. Възпитанието е в духа на патриархалните традиции, пропити с родолюбие и почит към националната история и нейните герои. Гордост за семейството е далечното родство с Възрожденеца Хаджи Димитър.

   Основното си образование  Петко Задгорски завършва в родния си град. След това семейството се мести в Бургас, където протичат гимназиалните години на бъдещия художник. Завършва училище през 1921 г. 

   Младежът остава в плен на морето, чието обаяние го вдъхновява през целия му път. То провокира таящите се творчески заложби и е причина за колебанията му относно професионалния избор. Мечтата да учи корабостроене в Германия се превръща в химера след края на Първата световна война. Остава да реализира втората – да стане художник и през 1923 г. заминава за София, приет в Художествената академия, където учи живопис при професорите Никола Ганушев и Димитър Гюдженов. Дипломира се през 1928 г., като ученик на Гюдженов, оценен с „отличен” от големи имена на българското изкуство като: Иван Лазаров, Цено Тодоров, Александър Мутафов, Николай  Райнов. 

   Възможностите за дипломирания художник в столицата са по-големи, но воден от желанието да е близо до семейството си, през есента на същата година се връща у дома в Бургас, където започва работа като учител в първа прогимназия “Св. св. Кирил и Методий”.  След  като през 1931 г. се освобождава място в мъжката гимназия “Георги Сава Раковски”, той се мести и започва работа там. Учителската дейност гарантира на художника сигурен доход и възможност през свободното време изцяло да се отдаде на четката и боите. Като учител и педагог, Петко Задгорски насочва много от своите ученици към изкуството, като открива и развива таланта на някои от големите бургаски художници. Негови ученици са Михаил Ангелов, Тодор Атанасов, Генко Генков, Георги Баев и мн. др. 

   Отдаден на изкуството, той не забравя корабите и морето. Купува си от Германия книгата “Яхтостроене” на водещия конструктор Артур Тилер и заедно с малък екип от сподвижници, начело с “баш майстора” - Илия “Липованеца”, проектира и пуска на вода собствена ветроходна лодка. През годините 1937 – 1938 г. “непрофесионалният” корабостроител работи за компанията “Български Лойд”, като проектира много лодки-гемии и малки кораби. Той кръстосва с яхтата си живописното крайбрежие, съзерцава редуващите се пейзажи и рисува. Картините му са наситени с рибари, пристанищен живот и труд, пресъздадени са красивите старинни къщи и исторически паметници, а морските етюди улавят различните настроения на морето. 

   През 1932 г., в салона на Девическата гимназия, Петко Задгорски открива първата си самостоятелна изложба. Тя е адмирирана от бургаска публика, реализирани са и много откупки. Още тогава художникът впечатлява с широк жанров диапазон, като показва редица пейзажи, битови композиции и портрети. 

   През 1933 г. Петко Задгорски се жени за Анна Качева. Две години по-късно се ражда синът им Велин, а през 1942 –  дъщерята Антония.

   През 1944 г. художникът е мобилизиран. Поради факта, че години по-рано баща му го откупува от редовна военна служба, Задгорски не борави с оръжие. В употреба отново влизат моливите, четката и боите. Съдбата го изпраща в родния град, в състава на Сливенския полк – трети резервен интендантски склад. 

   След 9 септември 1944 г. Петко Задгорски се адаптира към “новите” насоки в изкуството на соцреализма. Изпълнява поредица от поръчки – портрети на партийни вождове, като Ленин и Георги Димитров, изтъкнати партизани и “герои на труда”. Художникът рисува картини и много ескизи на трудова тематика. Така се вписва в художествената естетика на социализма. 

   В края на 40-те г. на ХХ в. артистичните контакти на Задгорски в Бургас се изразяват в дружбата му с художниците Генчо Митев, Павел Вълков, Крум Кошаревски, с които се подкрепят взаимно и поддържат своеобразен художествен кръг.

   1951 г. е знакова за художника. Той печели анонимен конкурс за паметник на големия руски поет Александър Сергеевич Пушкин в Бургас. След избора на журито в София и обявените резултати от конкурса настава всеобщата изненада. В състезанието с най-изтъкнатите български скулптори печели автор, който при това е завършил живопис, и който до тогава няма нито един значителен монумент. Това не променя убедеността на Петко Задгорски, че ще се справи със задачата. Следват месеци на усилена работа в избата на училището “Св. Св. Кирил и Методий”, където фигурата на поета е пресъздадена първо в глина, а после в гипс. Цели шест седмици позира синът му Велин – облечен с фрак и пелерина. Като модели помагат и няколко приятели. Бронзовата фигура е отлята в София и на 22 февруари 1952 г. паметникът е открит в Морската градина. Тогава мнението на всички ценители на изкуството, както и на българските и на съветските критици е, че това е един от най-добрите скулптурни образи на Пушкин в света. 

   През следващата 1953 г. “другото” – морското, призвание на Петко Задгорски получава висока оценка с покана от столицата. Назначен е като началник на отдел “спортни лодки” в “Спортпром”, София, но престоят му там е само година, след което е отново в Бургас. 

   През 1960 г. е основано Дружеството на Бургаските художници и за негов председател е избран Петко Задгорски. Осем години по-късно художникът става главен уредник на Окръжната картинна галерия в Бургас  (днес – Градска художествена галерия „Петко Задгорски”), където се посвещава и на реставрирането на ценни старинни икони. През 1968 г. открива и втората си самостоятелна изложба, в залата на Съюза на бургаските художници, която преминава при голям успех.  Третата самостоятелна изява е в София през 1973 г., в галерията на бул. “Руски”, като са откупени картини за Държавния съвет (сега Министерски съвет), Държавната художествена галерия ( сега – Национален музей за българско изобразително изкуство), Държавната покупателна комисия. 

   На 1 октомври 1974 г., дни след откриването на четвъртата си самостоятелна изложба в залата на Съюза на бургаските художници, Петко Задгорски напуска този свят. Изложбената зала се превръща в кът за последно сбогом с големия български художник. 

   Посмъртно са организирани няколко експозиции с негови работи. През 1982 г. в залата на Съюза на бургаските художници –  по повод 80 години от рождението му; през 1999 г. 200-годишнината от рождението на Пушкин, се отбелязва в Бургас с творби на автора на неговия паметник в морския град; през 2002 г. е отбелязана 100-годишнината от рождението на Петко Задгорски с голяма изложба в Градската художествена галерия – Бургас. 

   Най-голямото признание от своите съграждани големият български художник получава през 2004 г. – обявен е за Почетен гражданин на Бургас, а художествената галерия там приема за патрон неговото име. Организирана е  ретроспективна изложба. 

   110-годишнината от рождението на Петко Задгорски се отбелязва  с ретроспективна изложба в Галерия “Лоранъ”, София,  от 4 до 30 септември, организирана със съдействието на наследниците на художника - дъщерята Антония Задгорска и сина Велин Задгорски.