От 29 май до 11 юни в салона на галерия „Лоранъ” може да видите изложбата „17 забравени художници”– селекция от творби на български художници, някои от които, макар слабо познати днес, са оставили следа в историята на родното ни изкуство. Експозицията показва живописни произведения на 17 автори, творили в първата половина и средата на миналия век. Сред тях има академични възпитаници, получили своето образование при майстори на четката, като Иван Мърквичка, Никола Маринов, Борис Митов, Харалампи Тачев, Стефан Баджов, Стефан Иванов, Петко Клисуров, Иван Ангелов, и други. Част от представените в изложбата художници са избрали близостта до природата и спокойствието на селския бит пред динамиката на големия град. Такава е житейската история на Йордан Попов, завърнал се в родния търновски край – в живописното градче Елена, изворът на вдъхновение, с което художникът създава своите най-лирични пейзажи. Други, въпреки активното си участие приживе в шумния културен живот на столицата, днес са незаслужено забравени както от изкуствоведи, така и от широката публика и ценителите. Борис Данков, извън своята дългогодишна отдаденост на академичната и административна дейност в областта на изобразителното изкуство, не престава да твори в разнообразни жанрове – портрети, пейзажи, натюрморти, композиции. От 1925 г. Асен Попов работи като сценограф в театри извън столицата, а от 30-те години и в София. През целия си творчески път Попов развива активна сценографска дейност, като същевременно работи и в областта на живописта и графиката. Александър Миленков е първият български професионален сценограф и първият сценичен декоратор на Народния театър „Иван Вазов”. Миленков рисува и пейзажи, като урежда пет самостоятелни изложби и участва редовно в Общите художествени изложби. Дончо Занков още като студент участва в изрисуването на стенописите на храм паметника „Александър Невски”. Преподавал е рисуване в село Църква, Пернишко, и е уредил 20 самостоятелни изложби. Никола Вълчев също е дългогодишен учител по рисуване в Лом и София, а след това е лектор по рисуване в Института за гимназиални художници в София. От завършването си през 1945 г., Кирил Матеев почти ежегодно урежда самостоятелни изложби из цялата страна. Любима тема в творчеството му са високопланинските пейзажи от Рила, Пирин, Родопите и Стара планина. Ясен Станчев е музикант и художник, учил се на живопис от своя баща Кирил Станчев. Неговите пейзажи и натюрморти пресъздават любовта му към красотата в природата – от родния Дунав до пристанището на Марсилия. Иван Христов специализира живопис в Художествената академия в Мюнхен, а след завръщането си преподава рисуване в Трявна. Макар родом от Видин, прекарва всяко лято във Велико Търново, за да рисува живописните си пейзажи, вдъхновени от архитектурата на старопрестолния град. Михаил Малецки е определян като основоположник на научната реставрация у нас. Освен реставратор на икони и стенописи през 50-те и 70-те години, той реставрира и консервира стотици музейни експонати. През целия си творчески път художникът работи активно в различни живописни жанрове – пейзаж, портрет, натюрморт. Димитър Топлийски е друг достоен, но несправедливо позабравен български живописец. Един безспорен майстор на градския архитектурен пейзаж, чийто колорит е съизмерим с изкуството на автори като Никола Танев, с когото са от едно поколение. Друга страст на художника е сценографията. Работи в Държавния народен театър във Враца, в Народната опера в София, в Градския театър в Дупница. Автор е на сценичното оформление на повече от 60 пиеси, опери и други постановки.