В експозицията авторите изкушени от брега и морето са: Христо Каварналиев, Александър Мутафов, Карл Йорданов, Стефан Баджов, Никола Танев, Данаил Дечев, Васил Бараков, Иван Табаков, Милен Сакъзов, Георги Баев, Михалис Гарудис, Любо Иванов, Сергей Петров, Николай Ников – Ничето, Тодор Добруджански и др.      

Изложбата е богата. Морето като вдъхновение е безкраен природен и емоционален свят. Едни художници показват неговата красота, други неговата стихия. Много се отдават и съумяват да уловят неуловимото, други се докосват до неговата преходност. 

Ходовата линия на произведенията в залата е разделена на две. Едната част съдържа класически и да ги наречем по реалистично предадени творби, а другата по модернистични. Сред първата група ни привлича пастелната гама на голямо форматен пейзаж от Созопол на Карл Йорданов, от 40-те години, който е изграден на принципа на акварела, но в маслени бои. Заливът и обектите са фино моделирани,  с прозрачна светлосенъчна градация, която напомня акварел. Под тънко положената боя прозира моливната рисунка, която подсеща за подготвителен проект на ренесансов  майстор.  

Изненада, но не и новост е присъствието на творба на Стефан Баджов от 1941 г. - „Кей в Кавала”.  Авторът е един от основоположниците на специалност Декорация в Художествената академия, наравно с Харалампи Тачев, парадоксално известен в началото на ХХ в. като „учителят на Милев”. Заслужава да бъде споменаван, тъй като е малко известен на широката публика.  Неговата творба показва пристанище, кей, с наивистично предадени обекти и фигури в композиция, развита в средния план на картината. Тези малки и деформирани изображения и образи, открояват специфичен период  в творчеството на автора. 

Работата на мариниста Александър Мутафов  няма определен сюжет,  но притежава поетично състояние.  Спира вниманието с умелото постигане на светлинното движение, когато слънчевите  лъчи, преминават през облаците и се спускат към пясъчния брег. Това създава ефект, при който минавайки през запрашения кристален въздух, светлинната ивица отразява пясъчната тоналност. Атмосферата и плажът поемат от същата цветност и се сливат в хармония.

В по модернистичната част на залата, между авторите от втората половина на ХХ век, откриваме творбата на Михалис Гарудис, която директно внася морската материалност в залата с колажирани части от нея – миди, парчета от лодки, варовикови скални късове. 

Друго произведение от групата е експресивен акварел на Сергей Петров, в който център на композицията е скала, в която се разбиват морските вълни. Скалният къс е предаден от сенчестта му страна, а зад него по вълните минава слънчев проблясък. В него ни провокира отчетливата осезаемост и експресия на живописните мазки, нехарактерни за тази техника. 

Необходимо е  да споменем, че има автори, които присъстват в експозицията с повече от една творба. Някои не са обвързани по смисъл и период,  но други са от еднакви авторови цикли. От последния тип са творбите на Иван Табаков, Христо Каварналиев, и Милен Сакъзов, а при Георги Баев освен останалото са и едноформатни.  

Всеки от авторите в залата е с различна индивидуалност, виждания и стил. В повечето произведения маринистите търсят движението и експресията на морските състояния. Резултат са на дълго изучавани и очаквани впечатления от уловения момент или  безкрайните морски промени. 

Сякаш няма нищо по нормално за сезона изложбата да бъде с такава насоченост. В пространството на галерия „Контраст” на ул. „Цар Самуил“ №49 в София, изложбата „Брегът и морето ІІ” придобива представителност и по големи възможностите за възприемане. Надяваме се така да бъде и със следващите ни изложби в него.