От 10 юни галерия „Лоранъ” представя избрани живописни творби на Добри Добрев – един от най-лиричните български художници от средата на миналия век. Публиката ще има възможността да се наслади на прекрасна селекция от произведения на големия сливенски художник, създадени в различни периоди от творчеството му. Сред разнообразието от сюжети в експозицията впечатление прави портретът на оперната прима Христина Морфова, с която Добри Добрев се среща по време на следването си в Пражката художествена академия. Този ранен период от пребиваването му в Чехословакия представят „Пейзаж от Прага”, 1923 г., и „Словашко момиче”, 1933 г. Друга част от изложените платна са посветени на красотата на родната земя и традиционния бит на българина. Истинска находка за всеки ценител е камерната творба „На село”, 1939 г., публикувана в календара на Българската държавна печатница през 1940 г. Емоционалното вживяване на художника при изобразяване на идиличната природа пресъздават „Пейзаж от село Радуил”, 1961 г., и „Спомен от село Бяла”, 1941 г.

Присъщ за картините на Добри Добрев е мекият, топъл колорит, който ни подсказва за благия нрав и богата душевност на художника. Силното му родолюбиво чувство е водещ мотив през целия му творчески път. Ето защо дори пейзажите, които рисува,  носят характера на битовата живопис. Фигуралните му композиции отразяват живо кръговрата от радости и скърби на човека.

Изложбата може да бъде посетена от 10 юни до 4 юли 2014 в галерия „Лоранъ”, ул. „Оборище” 16. Официално откриване не е предвидено.

 

По природа аз съм мек, без оная бунтуваща се сила, раждаща недоволството, язвителността, сатирата, бунта, борбата – но това не значи, че не съм способен да гледам и да виждам реално живота. Затова съм насочил изкуството си към сюжети из живота на народа, на селянина, на трудещите се, към незначителните наглед нишки на неговото всекидневие, към неговите дребни, всекидневни грижи и радости – не към преходните, временните, а към повтаряните от люлката до гроба, повтарящи се сякаш в приспивно еднообразие моменти от живота на тоя дребен, но голям в делата си и в душата си наш, селски народ. Мъча се него да изобразявам и възпявам, него и това, което е около него, което е негова среда – просто, искрено, без прикраса, без маниерност, правдиво! Боря се за едно битово изкуство, което да изразява нашенското по нашенски, на наш език, с простота и искреност, не по чужди рецепти. Искам в картините ми да има българска природа, български въздух, български мирис, искам хората, които рисувам, да са не условни фигури, не условни физиономии, а нашенци. Понеже не е в природата ми да порицавам злото и недостатъците, които виждам у хората, и понеже не бих могъл да шибам с изкуството си хората като с камшик, за да ги оправям, насочвам усилията си в обратно направление – да показвам и соча повечето пъти хубавото, светлото, слънчевото, радостното, тихото, което виждам в живота на простия селски народ, това, което те са живели и живеят, и което би могло да послужи и нам, „умните” и мъдрите, като пример. Това не значи, че не виждам и недостатъците на тоя прост народ и че го идеализирам. Приемам го такъв, какъвто е, мъча се да го изобразя и с хубавото му, и с лошото, но все пак ценя и въздигам простосърдечието, работливостта, хубавото, което виждам в него.                                                                Изкуството е много лично. Изкуството не може да се измисля. То е проява, било е и ще бъде проява на душата, израз на онова, което художникът носи в себе си.

 Добри Добрев

(края на 40-те г. на ХХ в., фрагмент)