От 16 ноември 2014 г. галерия „Лоранъ” представя експозиция от живописни творби на Елиезер Алшех – космополитен художник, допринесъл изключително със своята ярка индивидуалност и подчертана чувствителност за развитието на българското модерно изкуство. Настоящата експозиция включва над 20 платна, създадени в различни творчески периоди – ранни акварели: „След риболов”, „Созопол”, „Венеция”; маслени творби от 40-те и началото на 50-те години: „Пейзаж с будка за афиши”, „Пейзаж от Букурещ”; наситени с колорит експресии от 60-те и 70-те години: „Буенос Айрес, площад Сан Мартин”, „Натюрморт със смокини”, „Тигре”. Творбите разказват невероятната съдба на българина от еврейски произход, за предизвикателствата на живота и успехите, белязали неговия път – от родния Видин, през Мюнхенската художествена академия и дългогодишните пътешествия из цяла Европа, до най – престижните галерии на  артистичния Буенос Айрес, превърнал се в неговата обетована земя.

Възгледите за необходимостта от обновление на формата и съдържанието на изкуството отвеждат Алшех в Художествената академия в Мюнхен – центърът на европейското авнгардно изкуство през първите десетилетия на ХХ в. Тази среда разпалва у младия художник желанието за постигане на нов пластичен израз. Провокира го да деформира видимия свят, да замести цветовете му със собствената си чувствителност. Резултатът е емоционална живопис, динамична като неговия темперамент, удивляваща сетивата с мощния си колоритен заряд.

През 1933 г., когато завършва с отличие Мюнхенската академия, Алшех е принуден да напусне Германия, поради началото на управлението на националсоциализма. Следва година на пътувания – из Белгия, Франция, Португалия, Алжир, Гърция, Турция. Завръща се в България и в края на 1934 г. урежда първата си самостоятелна изложба в столичната галерия „Преслав”. През същата година е приет за член в Дружеството на Новите художници. До края на 30-те години Елиезер Алшех пътува много: до Палестина, Прага, Белград, Париж, Венеция, из Родопите, до Созопол. Участията му в изложби в периода, сред които и международни, го утвърждават като майстор на пейзажа, портрета и натюрморта. През следващото десетилетие творческият му устрем е прекъснат драматично от Втората световна война – Алшех се озовава в еврейските трудови лагери, интерниран е принудително и в родния си Видин. Реабилитиран за кратко след 9 септември 1944 г., през 1948 г. Алшех е заклеймен от новата власт като формалист. Разочарован от налаганите норми в изкуството, решава да напусне България. Така през 1952 г., заедно с жена си, художничката Бронка Гюрова, и дъщеря им Деяна, Алшех емигрира в Аржентина. Екзотичният Буенос Айрес бързо се превръща в негово най – голямо вдъхновение, творчески импулс до края на живота му. Усилената му работа е увенчана с признанието на публиката и критиката. Прави няколко самостоятелни изложби в най – престижните галерии – Анту, Бонино, Ван Риел. Участва в колективни изяви, преподава в Държавното училище за изобразително изкуство в столицата, получава редица награди за живописта и графиката си. През 1975 г. в България е организирана голяма ретроспективна изложба на Елиезер Алшех – културният ни елит преживява вълнуваща среща с творчеството на един модерен европейски художник.

Изложбата може да бъде посетена от 16 ноември до 6 декември 2014 г. в Галерия „Лоранъ”, ул. „Оборище” 16. Официално откриване не е предвидено.