Настояща изложба

share

Ганчо Карабаджаков - живопис

От 4 юни до 4 юли в галерия „Лоранъ” оживяват идиличните, приказно-иронични истории на Ганчо Карабаджаков. 

Авторът си отиде от този свят на 26 януари тази година, а настоящата изложба ни подсеща за него с 17 творби. Те ни припомнят неговия стил със специфична образност, близкоизточни типажи и характерна стилизация. 

В картините времето е спряло. Сякаш е въображаем свят, в който нищо ново не се случва, извън рамките на повторяемия житейски цикъл от библейски времена насам. Животът тече еднотипно, но приятно и преминава през етапи като в темите: семейство, пътуване, флирт, женитба, празник,  и др.  Във всички тях се  явяват забавни и чудновати герои. Сред тях жената е основен участник в двете й състояния на изкусителка и майка, като извор на вдъхновение, но и като персонификация на плодородие. Тя е поводът в картините нещо да се случва. Може да я видим в работите: „Семейство”, „Идилия”, „Съседи”, „Закачка”. Тя е един и същ типаж, ориенталска красавица, с изразителни черти, с гарваново черни коси, големи очи, плътни устни, сластна и заоблена, желана. Отражение на това е платното „Пролет”, в което голото женско тяло е въплъщение на природата, която трябва да бъде събудена, да разцъфти, да се оплоди. 

Много често авторовата действителност съдържа насмешка и ирония. Това важи с особена сила за многофигурните композиции. 

Интерпретациите, едновременно с това, ни напомнят за всеизвестни иконографски схеми. Тук ще сложим творбите:  „Тайната вечеря”, „Катун”, „Керван”, „Празненство.” Действието често се развива в една неутрална, спрямо случващото се среда, но позната ни от сцените „Тайната вечеря”, „Бягство в Египет”, „Благовещение.”  Между две сгради се случват взаимоотношенията между нея и него. Тяхното обкръжение става част от междуличностната им хармония или противоборство. Това е допълнено от употребата на лични символи като - ябълки, гарвани, кози, магарета, музикални инструменти и т.н. 

В творбите последователно се повтарят отличителните характеристики на Ганчовите стилизации: средиземноморски и ориенталски тип персонажи с големи очи, плътни вежди, големи и гърбави носове, еднотипни зелени и сини фонове, пастелни гами на дрехите, лилави рокли и т.н. За тях може да се говори много, а изброеното е само малка част от изразните средства на автора, с които той материализира идеите си в една лична приказномитологична конкретика.    

Марияна Аврамова

биографични данни:

Ганчо Карабаджаков /1951 – 2021/ 

Роден на 19 октомври 1951 г. в гр. Ямбол. Завършва Художествената гимназия в Казанлък през 1972, след което продължава специалност „Илюстрация и художествено оформление на книгата” в НХА. Дипломира се при проф. Христо Нейков и проф. Владислав Паскалев през 1979. Работи в областта на стенописа, илюстрацията и кавалетната живопис. От 1979 до 1988 е уредник в художествената галерия в Ямбол. От 1981 се  включва активно в художествения живот в България и има повече от 50 изложби. В 1981 е председател на ателието на младите художници в Ямбол. След 1982 е член на Съюза на българските художници. Специалист е към Съвета по култура в Ямбол 1982 – 1985, след което от 1986 е главен художник на Ямбол. От 1988 е председател на художествения съвет, впоследствие и творчески секретар на групата на ямболските художници. Обществено ангажиран е и през 2001 г. за кратко е заместник министър на културата. В периода 2008 – 2011 е директор на Великотърновската галерия „Борис Денев”, като от същата година до 2020 г. е заместник кмет по културата на града. Носител е на наградите – отличник на Комитета за култура и медал 1300-години България.

През годините е търсен автор, чието творческо убежище е село Арбанаси. Негови творби са притежание  на Националната галерия и повечето галерии в страната, на частни сбирки в България и чужбина.