От 26 юни до 26 юли галерия „Лоранъ“ представя сборната, жанрова изложба „Гледки”. Това са пейзажи, които се вглеждат в селища, градове, махали или малки интимни кътчета. От платната надничат сгради, багрени къщи, плевни и мелници, скрити в дворове и зеленина. Повечето изгледи са без обитатели и социално оживление, в тях няма фабула и  движение. Във всички обаче се чувства състоянието на момента и чисто авторовото присъствие. Сетивата на художника са проектирани върху платното. 

Повечето от творбите са от известни места, които носят белега на българското. Те са като от един ретро, забавен каданс, в който обектите са разтопени от илюзорна нега. Няма игра на кадрите, няма сложност на композициите. 

Подбраните автори са добре познатите нанашата публиката: Никола Кожухаров, Борис Денев, Марио Жеков, Йозеф Питер, Данаил Дечев, Георги Железаров, Георги Рубев, Иван Христов и др.   

Сред тях интерес представляват великолепен созополски мотив на Марио Жеков, изпълнен с пастелна експресия на цвета, и малка по формат панорамна гледка към София на Борис Денев. 

Като противовес на българското, за което говорихме, е работа от 1926 г. на Никола Кожухаров. Композицията се рее над покривите на Стария град  и дворцовия комплекс Храдчани в Прага, над които се извисява силуетът на катедралата „Св. Вит“. Творбата е необичайна със своя пластичен език, сложен цвят и експресивна мазка. Последните едновременно с обобщените форми придават вглъбеност на чешката панорама.

Много често при споменаване на думата пейзаж зрителите си представят нещо леко и жизнено, но както има произведения подчертано лирични, така  други са мрачни и понякога тягостни. Чисто градска студенина носи платното на Тодор Хаджиниколов.Пастелните тонове разкриват умора и тъга в изображенията на скупчени сгради и голи дървета.  Подобно е настроението в картината на Йозеф Питер. В нея всички форми са поели от мъртвешкото зелено на кипарисите. 

В експозиционното пространство се открояват градските пейзажи от Търново на двама различни като натюрел и идентичност автори Иван Христов и Кирил Станчев.  И двете работи са с ниска гледна точка, а Търново е сякаш видима  картина на историческо напластяване, със стъпаловидните си къщи. 

Изненадва ни експресията в платното на Слави Генев. Самоковските къщи са предадена с една топла и движеща се цветност. 

Ако за вас представените автори и техните „Гледки“ са интересни, заповядайте от 26 юни до 26 юли в салона ни на ул. „Оборище“ 16 в София.