С изложбата Иван Табаков (1901– 1977), галерия „Лоранъ“ отново се връща към програмата си за изследване на творчествата на известни, но не толкова популярни художници и течения от художественото ни минало. Експозицията е повод да се потопим в света на автор, чието име случайно или не остава в забрава през последните 40 години и реално от ретроспективите му приживе едва сега за първи път се осъществява негова изложба. Едновременно с това за първи път излиза издание за художника след монографията на Ирина Михалчева от 1973.

Галерията допълва информацията за художника и представя своята частна колекция с наскоро постъпили творби. В тях ще видим сивкавите тоналности на Париж край Сена, ще усетим достолепието на Табаковите портрети, ще притихнем в спокойствието на созополските мотиви  и ще се сгреем на пъстрите натюрморти.  

Неслучайно Людмил Веселинов, за да характеризира творчеството на автора, пише в текст за каталога: „Иван Табаков създава живопис – дълбока и с богати колористични вибрации. Той избягва декоративното обобщаване и залага на сложни поетични хармонии, изведени с много нерв и настроение. В спецификата на неговата композиция е и търсенето на светлината и съпоставката ѝ със сянката, но не елементарно или академично рутинно, а като сложна живописна импресия на светло и тъмно.“

факти от биографията на Иван Табаков

Иван Табаков е роден на 18 септември 1901 в гр. София. Като дете свири на цигулка, но на музикалното изкуство се посвещава сестра му, която се изявява като даровита оперна прима, неговият избор е рисуването.

След като завършва гимназия, в периода 1920 – 1925 изучава живопис при проф. Никола Ганушев и проф. Никола Маринов. Основният му интерес е към портрета. В 1926 заминава за Франция и в годините 1930 – 1932 активно излага свои творби. Участва в ежегодните изложби на Societe des Artistes Francais (Le Salon) в залите на Grand Palais des Champs-Elysees с „Дамски портрет“ (1930) и пастелен „Дамски портрет“ (1931). Включва се в представянията на Societe des Artistes Independents отново в Grand Palais des Champs-Elysees. Във всички тези прояви появата на Табаков е забелязана от критици и отбелязана във френски вестници. 

През 30-те години със завръщането си в България художникът присъства със свои творби в почти всички общи изложби на Съюза на дружествата на художниците в България. В този период авторът е известен най-вече като портретист, но постиженията му в областта на пейзажа, натюрморта и фигуралната композиция не отстъпват по художествени качества.

На 19 февруари 1933 е открита първата му самостоятелна изложба в България в салона на ул. „Аксаков“. Освен произведения от Париж, представя портрети и битови композиции.

През 1942 година при българското участие на Венецианското биенале портретът на писателя Георги Райчев от Иван Табаков предизвиква интерес и е дискутиран в италианската преса.  По този повод художникът е определен за почетен член на Миланската академия на изкуствата.

Житейската му съдба завършва през ноември 1977 година. Почти през целия си живот работи на свободна практика и за ползотворния си творчески път осъществява около 30 самостоятелни изложби. 

Негови творби са притежание на Националната галерия, СГХГ, БНБ, Музейната сбирка на Националната художествена академия, колекцията на Министерство на външните работи, ХГ – Враца, ХГ – Видин, ХГ – Русе, ХГ – Плевен, ХГ – Стара Загора, ХГ – Ловеч и други частни и държавни сбирки.

 Надяваме се изложбата и каталогът да дадат по-цялостна представа за живота и творчеството на един от значимите български художници.

Изказваме благодарност на НА – БАН, СБХ и ЦДА за предоставените документи и архивни материали, които бяха безценни източници за съставяне на каталога за Иван Табаков на галерия „Лоранъ“. 

Настоящата изложба може да бъде видяна от 12 март до 12 април 2019 г. в салона на ул. „Оборище“ 16, както и на www.galleryloran.com

Откриването е на 12 март от 18:00 ч. Изложбата и каталогът ще представят Лаврен Петров и д-р Людмил Веселинов. 

Изложбата е съпроводена с печатно издание, което може да бъде поръчано тук.