Когато преди 6 години организирахме ретроспективната изложба посветена на 100 годишнината от рождението на художника Васил Иванов (1909 – 1975 г.) си обещахме, че това няма да е последното представяне на произведения на автора в галерия “Лоранъ”. През месец юни 2015 г. се навършват 40 години от смъртта на големия български художник и настоящата експозиция се посвещава в негова памет. За един месец, от 26 май до 26 юни 2015 г., в салона ни на ул. “Оборище” 16, ценителите на изкуството ще могат да се насладят на емблематичните “Рисунки - креда” на неподражаемия артист и съзерцател Васил Иванов.Условно е прието творчеството на художника да се дели на два периода: първият е пластическият на живописта, а вторият – концептуалният на рисунката. Настоящата експозиция представя над 30 творби от втория творчески период на художника, създадени в края на 60-те и началото на 70-те години на ХХ век, а именно кредови рисунки, изобразяващи женската фигура такава, каквато не я познаваме – мистична, сякаш безплътна, устремена и пренесена в едно друго пространство, различно от делничното, битовото и социалното - пространството на креативното въображение. Това е зоната, в която художникът създава творбите, станали този път обект на нашия интерес. Те изглеждат така, като че ли са изпреварили времето, в което са рисувани - изключително актуални, модерни и днес. Въпреки че някои от тях, сякаш са напълно лишени от контура на реалистичното и от материята на делничното, а други осезателно се доближават до реалната и плътна женска фигура, творбите се допълват и обуславят една хармонична взаимовръзка, която внушава женската нежност, финес и загадъчност. Васил Иванов е един от първите, който използва техниката бяла креда върху черен фон. Галерия „Лоранъ” представя и 13 такива рисунки  в текущата си експозиция.

Васил Иванов е художник, който сякаш излиза от своето време, време с ясно зададен регламент в изкуството и предписани художествени цели. Той „напуска” това пространство, както чрез начина си на живот, така и чрез своето изкуство, за да търси безпределността на битието, да организира срещата между реалност и мечта и да намери смисъла на щастието някъде там, не в социума, не в ежедневието и делника.

“...Има скърби, които никой не може да ни отнеме и сами трябва да ги износим докрай. В рамките на един кратък земен живот никой не е бил пожален...никой не е останал на върха на илюзорното земно щастие – всяка земна форма е осъдена на разрушение – щастието е извън формите, за които мечтаем...”

 

Настоящата изложба може да бъде видяна от 26 май до 27 юни 2015 г. в салона на галерията в гр. София на ул. “Оборище” 16. Официално откриване не е предвидено.