„Живописни посоки” е лятната сборна изложба на галерия „Лоранъ”. В нея може да потърсите живописните си ориентири между имената на Найден Петков, Иван Кирков,  Александър Петров – Лавандулата, Атанас Яранов, Димитър Казаков – Нерон, Генко Генков, Лика Янко, Фикрет Ислямов, Йордан Ресански, Станка Димитрова и др. Те са представени с характерни за личните им пластически търсения решения от 60-те, 70-те и 80-те години на ХХ в. 

Без да се отклоняваме  ще споменем само акцентите. 

Творбите на Лика Янко, които присъстват в залата представляват бели експерименти с въженца и емайл, подчинени на чисто женска поетична чувствителност. Нейни са линеарен портрет на цигуларката Стойка Миланова от 80-те години на ХХ в. и три по-характерни за творчеството й мотиви с моми със стомни и голи тела на плажа, познати ни от едноименните й цикли.    

В изложбеното пространство ще видим също три творби от различни периоди на Димитър Казаков – Нерон. Общото между тях е, че са  рисунъчни.  Първата е композиция с казаковски тип лица, чиито разноцветни очертания се преплитат в своеобразна абстракция. Другата е ранна акварелна рисунка на жена, която се оглежда в огледала-маски. В нея може да открием чисто символичното значение за характера на жената и нейните неизброими лица-маски. Третата творба е по-декоративна и обрамчва с шевици женски и мъжки профил, за да ни препрати към композиционния модел на целувката в модерното изкуство от началото на ХХ в. 

Трябва да отдадем заслуженото на пастелната творба на Александър Петров – Лавандулата. Действието се развива край брега, композицията е фигурална. В нея има баланс на рисунъчно и живописно, на напластяване и пауза. Фигурите са уедрени и изпълват хармонично целия формат, а в допълнение се откроява архитектониката на телата. Авторът извлича максималното от техниката на масления пастел, включително използва ярки, интензивни и живи цветове, които контрастират помежду си.    

В пространството на галерията за първи път виждаме живописен мотив на Фикрет Ислямов. Произведението е натюрморт с грозде, портокали и кошница. Изненадва ни частта, която е  колажирана, техника, която е отличителна черта на стила му. Използва я основно в натюрмортите. Балансът се постига с умела игра на пълно и празно в пространството. Обобщените обекти сякаш създават идея за разпръснатост и нееднородност, но са обединени от сянката. 

Няколко от работите в изложбата са ни вече познати, те участваха в различни други проекти на галерията. Сред тях са мощният и експресивен „Интериор” на Найден Петков в характерната за него  печена умбра, черно-бялата лятна „Композиция” на Атанас Яранов и естетския, еротичен „Торс” на Иван Кирков. 

Малко преди да завършим ще споменем й пейзажа на Генко Генков, който се показва за първи път пред публика. В него сред черните клони на дърветата се провижда църква, с ярки, цветни акценти и с място, огряно от слънцето. 

Надяваме се, че нашето изложение ви е помогнало да доловите, че настоящата ни изложба е с модерно звучене и, че вече сте се ориентирали към нея.   

Марияна Аврамова