В изложбата „Под музейното стъкло” събираме произведения, които се нуждаят от  предпазващите функции на музейното стъклото, за да бъдат излагани и съхранявани. Това заглавие  символично подчертава  тяхната деликатност и светочувствителност, които са пречка за  постоянното  им излагане. Стъклото ненатрапчиво помага за по-добрата видимост, цветопредаване, чистота, контраст и рязкост на контура. 

Изложбата е съсредоточена върху акварела, пастела и рисунката, и е разнолика по отношение на стилове и художествени похвати. В експозиция  ще видите:  Владимир Димитров - Майстора, Иван Милев, Александър Божинов, Бенчо Обрешков, Иван Пенков, Христо Каварналиев, Константин Щъркелов, Райко Алексиев, Йордан Гешев, Марин Устагенов, Александър Петров - Лавандулата и др.  

Сред най-ранните творби е рисунка на Александър Божинов, която  е   публикувана в далечната 1912 г. в сп. „Художествена култура”  под загадъчното име „Г-ца X.Y”. В този портрет рисунъкът е експресивен и нежен, за разлика от резките линии и горчивия хумор, стаени в по-късните му рисунки и карикатури.

В естествен център на внимание се превръща работата на Владимир Димитров – Майстора.

„В люлката“ е акварел от 30-те г. на ХХ в., който  притежава остротата на звучните основни цветове, без да разчита на деликатното преливане на акварелната материя.

Интензивен и наситен колорит има в гвашовата композиция „Венеция” на Иван Милев в  типичния за него тъмно-винен цвят. Мотивът е пресилено увеличен и срязан, кадърът изпълва листа от край до край, но редува  стилизирани цветни петна с ритъм и простота. Това запазва драматичното, но приказно усещане за любимия на автора град.

Гвашът на Иван Пенков в нашата експозиция е от 1927 г., а темата в него е хоро. Концентричната композиция е майсторски поместена в квадратен формат. Движението на фигурите е умело съчетание на обобщеност, пастелна гама и динамика на жестовете. Творбата ни е известна като първоизточник на друга негова по детайлна работа от същия период.  

Константин Щъркелов „присъства“ с две творби, малък фино проработен пейзаж и  изглед от крайбрежието на Дедеагач. В последната, наречена „Бяло море към Самотраки“, която е публикувана в книгата „Константин Щъркелов. Самотникът скитник. 130 години от рождението на художника“, небето и морето плавно се сливат едно в друго, чрез виолетово-гълъбова гама.

Трите творби на Йордан Гешев са вдъхновяващи и си заслужава да бъдат видяни на живо, защото едва ли с думи могат да бъдат предадени техните нежни, преливни пролетни настроения. 

Представените  произведения в изложбата несъмнено имат нужда от нашето и вашето специално  отношение и освен с художествени качества се открояват и с висока инвестиционна стойност.