Галерия „Лоранъ“ представя изложба с рисунки от колекцията на Иван Радев(1921 – 2009). Тя се посвещава на големия български колекционер, който преди десет години напусна този свят. 

Художникът Иван Радев целенасочено се сдобива със стотици и може би хиляди рисунки от български и световни автори и без съмнение приживе натрупва най-голямата подобна сбирка в страната. 

През настоящата година това не е единственото събитие, провокирано от споменатата годишнина. През април шуменската галерия направи изложба „Колекцията на Иван Радев“ с живописни, скулптурни и графични произведения, дарени на родния му град.  

Иван Радев е роден през 1921 г. в Шумен. Завършва Художествената академия в София. След това прави зашеметяваща кариера. Отдава се на работа в различни области на дизайна, преподавател е по оформление на книгата в Академията и е главен художник на столицата. Дълги години изпълнява едни от най-авторитетните проекти в областта на пространственото оформление в страната и при български участия в чужбина. Включен е в замисъла и устройството на НДК, избран е лично от Людмила Живкова. Заниманията му го свързват с най-добрите образци на българското пластично изкуство и го срещат с най-известните ни художници. Всичко това създава предпоставки за натрупването на ценни произведения. По мнението на специалисти колекцията на Иван Радев, която включва произведения от всички видове: живопис, графика, рисунка и скулптура, е сред най-големите в България. 

Вкусът му към рисунката е съзнателен и целенасочен, а колекционирането – страст. В интервюта казва, че започва „хаотично“, но с времето разбира, че една „истинска сбирка“ трябва да има своя „физиономия“. Опитва се да събира рисунки още като студент и продължава, докато работи за редица периодични издания и след това. Не обича да продава произведенията си, дори с огорчение говори за хората, които продават от колекциите си, като ги нарича „комерсанти“. По този начин се изгражда като личност, която подхожда с респект към художественото наследство.   

Преди около две години галерия „Лоранъ“ закупи  от наследниците на Иван Радев над двеста рисунки и сега за втори път експонира част от тях. Този път изборът е над 30 етюда,скици, графики,илюстрациии проекти.Всичките произведения се показват за първи път и по същество са най-ценните от наследството на колекционера, които галерията притежава. 

Между тях сякаш логично преобладават творбите на Илия Петров и това не ни учудва. Иван Радев е негов студент (завършва живопис при проф. Борис Митов и проф. Илия Петров), негов помощник при изпълнение на монументални проекти, а след години е и негов приятел и съсед. Естествено това не е основната причина за преобладаващия брой на тези творби, а отношението на Илия Петров към рисунката като към  фундаментална част от творческия процес. Иван Радев е респектиран от умението на преподавателя си да улови момента и състоянието в рисунката. Самият Иван Радев пише, че макар Илия Петров да е известен с картините и монументалните си творби, „голямата  му любов е рисунката“. Това до голяма степен повлиява върху колекционерския му интерес. Затова в изложбата комбинацията от рисунки на Илия Петров е разнолика, към тях принадлежат особено ценните проекти за монументалните исторически творби „Аспарух“ от 1941 г. и „Аспаруховата конница“, 1936г. Към тях добавяме още илюстрации, актови рисунки и любопитен портрет на художника Ненко Балкански. В салона на ул. „Оборище“ 16 в София се забелязва, че доминират също и рисунките на  Владимир Димитров – Майстора. Сред тях са няколко бързи пейзажни скици, проекти на тема жътва и жътвари, и категоричен портрет на художника Слави Генев. 

За наша изненада се оформи серия от портрети и автопортрети на художници във вече популярния сценарий – портрет на колега. Дечко Узунов е портретуван от Панайот Панайотов.  Профилът на Преслав Кършовски от Цено Тодоров, 1947 г., е миниатюрен и вглъбен, „надраскан“ върху цигарена кутия. Вдруг портрет Майстора е обект на Преслав Кършовски, а в обратния вариант Преслав Кършовски е рисуван от Панайот Панайотов и др. Любопитно заиграване има в работата на Христо Нейков, който си прави хумористичен автопортрет върху собственоръчно подписано писмо от СБХ като зам. председател. Изобразява се в ролята на футболист от отбора на ЦСКА в края на 70-те години.

В групата на работите от периода преди 1944 г. са няколко интересни карикатури. Между тях са творба на Кирил Буюклийски, рядко появяващите се шаржове на Иван Славов и др. 

И до тук ще спрем с подробностите, резюмирайки, че включваме произведения от популярни и продуктивни автори с ценно наследство. Обръщаме се специално и към съвременните ценители на рисунката – не изпускайте шанса си да се сдобиете с оригинал от наследството на един от най-големите ни колекционери! Ако сме привлекли интереса Ви, заповядайте от 30 юли до 15 септември в галерия „Лоранъ“ на ул. „Оборище“ 16 в София. 

Официално откриване не се предвижда