Благодарение на гостоприемния жест на галерия „Лоранъ” петата изложба от дългосрочния проект, посветен на творчеството на Васил Чакъров, ще бъде показана там, на ул. „Оборище” 16. Тя ще съдържа картините на художника, изпълнени в маслена техника. 

         Васил Чакъров не искаше да се разделя със своите рожби. Показваше ги в общи и колективни изложби. Уреди и няколко самостоятелни – в София, Кюстендил, Самоков, Пловдив. Но се отказваше да продава. Сигурно му е било драго, че хората харесват творбите му, но след това пак си ги прибираше у дома. Затова днес, когато вече не е тук, те са живи и събрани наедно свидетелстват за голям самороден талант, за забележително по обем творчество и за необикновено личностно присъствие.

         Сред това множество грижливо запазени от художника работи открих неговия първи опит в маслената живопис – един малък пейзаж. На гърба му Чакъров старателно беше отбелязал, че е рисуван по Марио Жеков, през 1953 година, и е изработен с бръснарско ножче. В този простичък мотив на селска воденица деветнайсетгодишният младеж вече е изявил своя характер. В противовес на соцреалистическата живопис и то в нейния пиков момент той е намерил истинския път – експресивната форма и добрия образец. И с подръчни средства е успял да се доближи до него.

         Десетина години по-късно пак в маслена техника е изпълнил една съвсем самостоятелна картина – „Асфалтова база”, намерена точно като композиция и пластическа ритмика. Пропуснала съм да го питам защо не е останал в полето на маслената живопис. Кое го е притегляло към акварела и графичните техники? Защо именно там е чувствал най-добре себе си?

         И все пак навярно не е случайно, че в края на 80-те, пълноценно доказал се за повече от двайсет години като майстор в акварела и графиката, в карикатурата, шаржа и колажа, той взема четките, изработва си сам палитра и се обръща към маслената живопис. И преди е изпитвал изкушение от смесените техники. Експериментирал е върху нестандартни основи – тензух и гласпапир. И няма как да не отбележим в тези му действия усета за цвят, за модулация на багрите, жаждата за плътност на образа.

         Затова не бива да се учудваме, че в творческа зрялост той уверено се насочва към маслото. През 1986 – 1988 Васил Чакъров създава цели цикли в тази материя. Те очароват и респектират. Можем да обособим няколко тематични кръга произведения.

         Естествено една серия е свързана със Самоков и околностите му. Тук е преминал съзнателният живот на художника. И именно тук видяното е развило мисълта и чувствата му. Изпълнени върху картон или платно, тези камерни творби привличат със свеж поглед към избрания мотив и в същото време с категоричност на възгледа. Напълно свободен в артистичните си реакции, той е естествено отворен и към експеримента. Такива са четирите работи „Дъга”, които той е нарекъл по местния говор „Зуница”. Да прибавим и няколкото работи, вдъхновени от родното Багренци – звънки по цвят и настроение.

         Специално внимание заслужават нещата, които Чакъров изпълнява в Германия, където е на пленер с група художници учители. Тук наред с многото миниатюрни зарисовки, в които маркира впечатленията си от новата среда, той създава и завършени картини. В тях модерната стилистика стои органично и убедително. Макар и оплодена от видяното в музеите и от културните натрупвания, в тези Берлински мотиви откриваме познатия Васил Чакъров – спонтанно и живо, душевно откликващ на онова, което виждат очите му.

         Пак в резултат на участие в групови пленери се появяват на бял свят творбите от Банско, Ковачевица, Жеравна. Художникът постига атмосферата им, белязана от стари времена, без да се фокусира върху етнографски и битови детайли. Поразително е, че в тях няма нищо преходно повърхностно. В акта на творчество Чакъров е винаги върховно концентриран и всецяло отдаден.

         И въпреки че маслените творби са епизод в голямото художествено наследство на Васил Чакъров, те не могат да бъдат пренебрегнати. Те показват диапазона на майстора – стремежа му да се пробва в различни материи и в тях всеки път по своему да изразява душевните си вълнения.

Изложбата в галерия „Лоранъ“ може да бъде видяна от 9 март до 2 април 2021 г. 

 

                                                                                                                                                Ружа Маринска