В навечерието на 142-годишнината от гибелта на българския национален революционер и герой Васил Левски, галерия „Лоранъ” представя поредния си интересен проект – рисунки на големия български график и илюстратор Христо Нейков. Изложбата включва двайсет оригинални илюстрации, създадени през 1972 и 1974 г. За детските издания „Апостолът в премеждие“ на Иван Вазов и „Аз съм Левски“ на Серафим Северняк. Тези книжки са неотлъчна част от израстването на няколко поколения българи от началото на 70-те години и след това. Помним текстовете им, но в съзнанието ни остават преди всичко рисунките по страниците – категорични, живи, въздействащи. Сега, когато имаме възможност да се срещнем с оригиналите, се убеждаваме още повече в тяхната материална плътност, в силата на жеста на художника. Христо Нейков е сред безспорните майстори на рисунката в българското изкуство, и както често обичат да припомнят – достоен ученик на големия Илия Бешков. И ето, че изложбата в галерия „Лоранъ“ дори в камерния си характер успява да внуши изключителния, мощен размах на неговото графично перо. Свободата на линията, задъханото движение на щриха, смело положените цветни петна съставят онази експресия, която характеризира творбите на Христо Нейков изобщо. Тя е доминанта и в представените тук илюстрации, пластически и идейно завършени. Този така точно намерен графичен език кореспондира с динамиката на самия текст, с напрежението и емоцията вътре в разказa, в противопоставянето на героите и техните образи. Художникът постига това с невероятна лекота. И с лекота в пластичното изграждане освобождава рисунката от подчинената й роля спрямо текста. Изложбата именно показва всеки отделен лист в качеството му на завършено и самостойно произведение.

В технологичното си изпълнение илюстрациите са изградени чрез рисунка с туш-перо, репродуцирана по фото път, върху която художникът моделира в цвят с темперни бои. Навярно това му дава възможност върху една и съща композиционна основа да експериментира в цветово отношение, да коригира, да отнема или добавя. Интересен пример за творческия метод на илюстратора Христо Нейков, творбите предлагат директен контакт с естеството на неговата работа и сякаш носят усещане за физическото присъствие на ръката му.

Тази експозиция  е по своему вълнуваща. За някои ще бъде незабравима среща с голямото дарование на графика и рисувача Христо Нейков. За други – връщане във времето чрез илюстрираните страници на детските четива. Но заедно с това тя ни изправя пред един от най-светлите ликове в нашата история, този на Васил Левски. Мнозина в българското изкуство са рисували Апостола, но малцина са имали сполука. Интерпретациите на Христо Нейков, може би с тези на Ангелушев, създават най-устойчивата наша представа за този изключителен българин.

Анелия Николаева, изкуствовед в НМБИИ