Първата изложба в новия салон на ул. „Марин Дринов“ 30, София беше открита със слово на д-р Анжела Данева!

ЗАВРЪЩАНЕТО

24 октомври 2024

С удоволствие приех поканата на г-н Лаврен Петров да споделя няколко думи на днешното щастливо събитие. Казвам събитие, защото завръщането на галерия „Лоранъ“ на културната карта на София, а и на България, трябва да можем да оценим днес подобаващо. През изминалите години, в които галерията започна своята работа името ѝ се утвърди и запомни като място, в което екипът разгъва историята на изобразителното изкуство в България. 

Особено ми е приятно, че след известно отсъствие ги посрещаме отново, за да продължат заложеното – по пълноценен начин да се  работи и развива методично идеята за популяризиране на българското изкуство от ХХ век. Какво имам предвид. Не става дума галерия „Лоранъ“ да бъде просто посредник между ценителя колекционер, произведението на изкуството и неговия автор, а усилието и грижата да бъде записана историята зад тях. В това отношение политиката на галерията през годините е завидна и екипът ѝ може с право да се гордее и да бъде пример как трябва да се грижим за художественото си наследство.

Галерия „Лоранъ“ е единствената частна галерия у нас с подобен профил и не се отказва да продължи по този труден път. Разкриването на пътят на картината е достойно начинание и то се отплаща, но след нужното търпение. Хората, които се занимаваме професионално с историята на изкуството, знаем че това е работа, която се прави със сърце. Но на първо място тя изисква характер. Много често пред нас вместо да се отварят врати, те се затварят по една или друга причина. И тук на преден план излиза характерът. Наскоро прочетох един пост във ФБ, че толкова можем и по-точно, че нищо не можем. Аз инстинктивно отговорих, че можем, но трябва да искаме. Сега допълвам, че следва упорито да преследваме и постигаме исканото, защото няма невъзможни неща. Това е рецепта за успех във всяко начинание. Моженето върви паралелно със знанието и казвам това за младите ни колеги, които имат желание да упражняват тази професия.

Мисля, че екипът на Галерия „Лоранъ“ и сега, и в бъдеще е избиран така, че да знае и може, защото това е тяхната визитна картичка. Искам да спомена и някои от последните проекти на Галерия Лоранъ, които представят в пълен аспект това, за което говоря – проучване, събиране, реставриране, подготовка на издание и изложба, или грижа за художественото наследство. 

Навремето Лоранъ стартира дейността си с наследството от произведения на художничката Маргарита Милиджийска и издаде каталог за тях. През следващите години се работеше усилено по представителното издание за художника Цанко Лавренов – в два тома на български и английски език. В последните години видяхме под името на Лоранъ да излизат мащабни проекти като „Отзвуци. Христо Берберов и неговото наследство“, „Един самотник в Пейзажа“, за художника Здравко Александров, изваден и беше проучен материал за първия график в България, обучен във Виена – Никола Попов.

Ще направя отклонение, за да спомена, че името "Лоранъ" е псевдоним, с който в началото на миналия век се подписва известният български художник Цанко Лавренов (1896 – 1978). Неговият внук Лаврен, чиито гости сме тук, наистина се е нагърбил с не леката задача да пази историята, да съхранява и да се грижи за българската памет. И не става дума само за произведенията и името на известния му дядо Цанко Лавренов. Става дума за редица български имена на художници, останали някак встрани от художествения живот на страната през миналия век. Не знам колко хора ще могат сега да си представят колко характер, усилия, моменти на разочарование, притеснения и въпроси като например дали ще се справя и дали ще оцелея, са минавали през мислите на Лаврен през тези 18 години от както е отворила за първи път врати Галерията. Съхранението на паметта обаче е един ангажиращ, понякога неблагодарен път, но в краят му се вижда резултата от добре свършената работа и удоволствието за изпълнената мисия. Такива мисии дават крила. 

В сайта на Лоранъ прочетох, че благодарение на широко скроения си светоглед, големите български интелектуалци са живели и творили със съзнание за родното, като част от общото европейско наследство. Лаврен е избрал този път за Галерия Лоранъ. Пожелавам им, на Лаврен и на цялото му семейство, на екипа до него да приемат завръщането като част от пътя, който ни прави по-силни. А в случая на галерия Лоранъ, и по-авторитетни. 

Честито и на добър час колеги!

 

д-р Анжела Данева 

 

Събитието уважи и заместник министъра на туризма Павлин Петров, който прочете поздравителен адрес.

 

Поздравителен адрес връчи и областният управител на Перник д-р Людмил Веселинов. 

 

 

Заповядайте на виртуална разходка в изложбата!