Настояща изложба

share

Срещи

Изложбата „Срещи“ събира новите постъпления през летния сезон в  галерия „Лоранъ“. Определяме заглавието за представяне на тази колекцията като досег с големите именав българското изкуство. В нея са включени живописнитворби, акварели и рисунки, които се показват за първи път. Сред авторите са Златю Бояджиев, Данаил Дечев, Владимир Димитров – Майстора, Васил Стоилов, Иван Милев, Константин Щъркелов, Никола Кожухаров и др. 

Много от творбите са с история. Ако се фокусираме върху тях ще забележим, че композицията на Данаил Дечев се разгръща сред сенките на дърветата. В тъмнозелените листаци се прокрадват малки светли отблясъци и въпреки това има оживление от жизнерадостта и безгрижието на хората.   

Работата на Иван Милев, която показваме е мотив от Венеция. Простотата, ритъма, силната стилизация, редуващите се петна са съчетани с типичния за него тъмно-винен, драматичен колорит и това запазва приказното усещане. 

Пейзажите на друг наш живописец от градчето Сакрофано в Италия са от 60-те години. Те се отличават от общата ни представа за метода му на работа. Почти геометричните и обобщени сгради в двете творби на Васил Стоилов оформят един имагинерен свят.  В тях се е загубила романтичната нотка на малките италиански градчета, но пък е останала леката въздушна цветност. 

Може би трябва специално да откроим ранното произведение на Георги Попов – Джон от 1933 г. при пребиваването му във Франция. Изпълнено е в маниер, който авторът изоставя през годините.  Озаглавено е „Жена в черно”. В него дамата е седнала  върху постамент за натюрморт и сякаш е вещ, напълно дистанцирана от заобикалящото я. Нестабилната й поза засилва ефекта на несъответствие и нереалност, което увеличава разминаването със задния план, където е избран оживен пасторален пейзаж. Двете части са сякаш два отделни опозиционни свята.   

Пейзажът на Никола Кожухаров от Рилския манастир е потънал в мъгли и в пъстротата на  есенния склон.

Константин Щъркелов присъства в изложбата с два акварела, единият е речен мотив, а другият нежен натюрморт в гълъбово-сивос цъфнали клонки и върби. Сякаш, за да не наруши лекото и въздушно усещане, авторът поставя букета в прозрачен съд изапазва цветната хармония.

Гвашът на Иван Пенков в нашата експозиция е от 1927 г., а темата в него е хоро. Концентричната композиция е майсторски поместена в квадратния формат. Движението на фигурите е умело съчетаниена обобщеност, динамика на жестове и пози, и пастелна гама. 

И тук към края ще споменем няколко рисунки, които не отстъпват по стойност на живописните творби. Златю Бояджиев присъства с две бързи моливни скици, каквито рядко се появяват в обръщение.

Голямоформатната рисунка на Владимир Димитров – Майстора е харизматична. Портретът на старица има почти гротескно излъчване със засилената геометризация на сгърченото лице. 

При Елиезер Алшех засичаме как се създава картина от незначителен изглед - двора  на къщата му в Буенос Айрес. Акварелната рисунка оживява с помощта на експресивното и кръгообразно движение на линията в зелено и жълто. 

Тук отново няма да разкрием всички страни на изложбата докрай, защото „срещи“ се случва в пространството на галерията и историите трябва да бъдат разказани там.