Благой Константинов Мавров (Мавродиев) е български педагог, лексикограф, художник, председател на Българската асоциация „Рьорих“ (1930 – 1934).

Той е роден на 14 януари 1897 г. в град Вальовица, тогава Османската империя, в семейството на видния български екзархийски учител Кочо Мавродиев и Параскева Мавродиева. 

Завършва музика в Рим (1918), философия и педагогика в Софийския университет (1923) и Отдела за изящни изкуства в Художествената академия в София (1929). От 1921 година преподава италиански и френски език в Българската музикална академия, от 1950 година е професор. В 1950 година оглавява новосъздадената катедра „Чужди езици“ за висшите училища по изкуствата – Музикалната академия, Държавното висше театрално училище и Художествената академия.

Мавров е автор на учебници по френски, италиански и турски език. Основният му труд е „Френско-български речник“ (1939, с допълнено издание 1959) с около 50 000 думи. Мавров работи и като художник и рисува предимно акварелни портрети и прави декоративните златни профили.

В 1930 година е сред учредителите на Българската асоциация „Рьорих“ и я оглавява до 1934 година. Организира през 1932 година изпращането на българска етнографска изложба (носии и бродерии) в Музея „Рьорих“ в Ню Йорк. Изложбата е показана и в Метрополитен музей.

През 1935 година заедно с Николай Райнов, Никола Трифонов и Петър Димков изследва богомилската литература в библиотеката на остров Малта.

Умира на 24 ноември 1967 година.