БОРИС НЕНОВ

с. Старопатица, Видинско, 1921 – София, 2000

Завършва живопис в Художествената академия при проф. Дечко Узунов (1954). Още през 1957, когато за първи път участва в обща художествена изложба, „вещите наблюдатели“ са убедени, че общността на българските живописци вече е обогатена със „свежата четка на един нов художник.“ (Асен Василиев). Редом с постиженията в областта на пейзажния жанр, където с еднаква лекота пресъздава селски и градски сюжети, планински изгледи и фабрични комини, постига успехи и в портрета, фигуралната композицияи натюрморта. Според художествената критика пейзажната му живопис е явление в българското изкуство, тя не е илюстрация, а свят, изпълнен с експресивна сила, емоционалност и оригинални авторски духовни внушения. В отговор на това разбиране е неговият специфичен пластичен изказ, експресията в пресъздаване на образите, решителният замах на четката. По забележителен начин художникът владее рисунъка и формата. Това се наблюдава, както в архитектурните пейзажи, така и във фигуралните композиции, портрета и натюрморта. Предпочитаната тоналност е в гамата на „седефените“ нюанси преливащи в „тъмни червени и кафяви“ цветове, обогатени с експлозията на „чистия ултрамарин и благородството на топло зелените.“ (Асен Василиев)