Завършването му през 1967 г. е съпроводено с първата получена награда – тази на МНО. Есента на същата година се завръща в Стара Загора. Две години е учител по рисуване. Влиза в художествения живот на града, появяват се първите му картини. От 1969 г. започват участията му в националните изложби. Назначен е за директор на Старозагорската художествена галерия, в която ще преминат тридесет и три години от живота му. През 1971г. е приет за редовен член на Съюза на българските художници, а през следващото десетилетие е избран за творчески секретар на групата на старозагорските художници. През 1975 г. открива самостоятелната си изложба в Пловдив, която по-късно ще счита като особено важен за него период. Чрез нея убедително налага своята образност и печели сериозното признание. Следват десетките му участия в общи художествени изложби, международни пленери по живопис в България, Чехия, Словакия, Полша. След персоналната му изложба в Стара Загора през 1976г. идват покани за представянето му в Казанлък, Габрово, Димитровград, Хасково, Велико Търново, София, Швейцария и т.н. През 1983 г. получава наградата на Международното биенале на хумора – Габрово.