Пенчо Балкански (1908–1985)
1908 година
Пенчо Балкански е роден в троянското село Ломец.
1923 година
Пенчо Балкански идва в София, и започва да се занимава с фотография.
1931 година
Започва самостоятелна фотографска дейност.
1933 година, София
Първа художествена фотоизложба.
1934 година, Варна
Втора художествена фотоизложба в Морското училище.
1934 година
Участва в заснемането на българските битови филми „Седянка“ и „Рилска обител“, производство на френската къща „Пате Натан“.
1935 година, Пловдив
Трета художествена фотоизложба в салонна кооперация „Напред“
1935 година, Белград
Четвърта художествена фотоизложба в Ратнички дом.
1935 година
Участва в заснемането на югославския битов филм „Деца на пролетта“.
1936 година
Пътува по река Дунав от Видин за Виена с австрийския кораб „Shön Brun“. По пътя урежда изложба в салона на кораба.
1936 година, Виена
Пета художествена фотоизложба в зала „Glückselig“. Работи в студиото на AGFA филм, заснема виенски знаменитости.
1937 година
Участва в заснемането на българския игрален филм „Страхил войвода“.
1938 година
Самостоятелно представяне в сензационната всебългарска художествено–заначтчийска изложба, уредена в залите на новопостроената Държавна художествена галерия, площад Св. Александър Невски (разрушена от бомбардировките през 1944 г.). Получил награда сребърен медал и диплом.
1939 година, София
Шеста художествена фотоизложба и участие в Международно изложение на фотографията в Мюнхен.
1941 година
Участие с група български фотографи в IX–тата международна изложба по художествена фотография в Загреб. Награден със сребърен медал.
1947 година
Участва в XX–тата обща художествена изложба на ул. Раковска 125, секция Графика.
1948 година
Изложба заедно с Вяра Янсен и Елена Панева в галерия „Родно изкуство“. Творби от морските излети и пейзажи от крайбрежието на Балчик и Созопол.
1950 година
Започват творчески търсения в областта на монотипията — една малко позната техника с богати колористични възможности. Заедно с Найден Петков рисуват в село Богдан.
1958 година
Изложба в галерията на ул. Раковски 125. Една от най-силно коментираните изложби през годината. За съжаление, Балкански е обявен за „формалист” и тотално отхвърлен от тогавашната критика.
1963 година
Изложба във Виена.
1967 година
Изложба в Троян.
1968 година
Изложба в Карлово.
1968
Изложба в Театър „Сълза и смях“.
1974 година
Изложба в Париж с множество срещи и стари приятели — Давид Перец, Васил Иванов, Найден Петков, Дора Валие, Ваня Дечева.
1974 година
Изложба в курорта „Русалка“ по покана на директора на клуб „Медитеране“
1978 година
Самостоятелна изложба в София отново в галерията на Раковски 125. Седемдесет годишният юбилей на автора е отбелязан с ретроспективна изложба включваща творби от последните три десетилетия.
1980 година
Преобладават търсенията в историческия жанр. Голямоформатни живописни платна.
1983 година
Юбилейна изложба в залите на Шипка 6.
1985 година
Пенчо Балкански завършва житейския си и творчески път в София.

Участва в почти всички колективни изложби на СБХ у нас и чужбина. Негови произведения са притежание на държавни галерии, както и на много частни колекции в България, Европа и Съединените Щати.

Посмъртни изложби
1996 година
Софийска градска художествена галерия (живопис от 30–те и 40–те години).
1996 година
Художествена галерия в Добрич (живопис от 30–те и 40–те години).
2007 година
Будапеща, литография.
2007 година
София, литография.
2008 година
Троян, живопис и литография.
2008 година
София, галерия „Аргус“ (живопис, рисунка, фотографика).
2010 година
Национална художествена галерия, фотографии от виенската изложба през 1936 г.
„ Има едно прекрасно, изпитвано от всички и все пак безименно, човешко чувство. То ни обзема когато се завръщаме в своята Родина, или в своя роден град, или в своя роден дом – то е все едно. Когато видим отново силуетите на старите дървета, под които е тичало нашето босоного детство, меките хълмове и оня прекрасен залез, изпулнен с чудеса и пронизан от една първа звезда. Нищо не би могло да трогне по-силно неизпепеленото сърце. В това чувство се събират едновременно и радост, и сладка печал, и благоговението, и възторгът. Някакво подобно чувство изпитва човек когато застане пред картините на големия български художник Пенчо Балкански. Наистина всичко в тях е българско, до болка родно. Сякаш се оглеждаш в изворите на своята детска, наивна, но чиста и пламенна любов към природата и хората. Тази музика от кротки и добри цветове не мойе да бъде измислена. Тч може да бъде само изстрадана.”
Любомир Лечев за изложбата през 1968 година в град Троян

„В търсене на път към себе си художникът изгражда своя творчески характер — индивидуален и вътрешно стабилен. Живописното чувство, специфично реализирано с възможностите на монотипната техника, прераства в разбиране на цвета като поетично съдържание. То се определя от националната атмосфера, органично постигната от Пенчо Балкански в колоритния и пространствено–пластичен градеж на изображението.
Изпълнено с тишина и мъдро спокойствие, творчеството на Пенчо Балкански приобщава с магнетима на онова посточнно творческо бдение, претворявайки в изкуство, реалността, се превръща в частица от нея.”
Ани Владимирова за списание „Изкуство” — Август 1978

Информацията е ползвана от www.pencho-balkanski.com