Тихомир Радинов е роден на 22.04.1909 г. в София. През 1936 г. завършва живопис в Художествената академия – София, при проф. Дечко Узунов. Член е на дружество „Съвременно изкуство”. Създава предимно морски пейзажи и из старинната архитектура на Несебър, Созопол, Балчик, композиции из живота на рибарите и хората край морето; автор е на историческата композиция „Боят между българските миноносци и турския кръстосвач Хамидие”(Военноморски музей, Варна), на баталната композиция „Морска атака”. Други негови творби: „Изхвърлената лодка” (1940), „Море”(1952), „Бурно море” и др. Създава и пейзажи от стария Пловдив, Варшава, Прага, Венеция; от 70 – те и със сюжети от Родопите – архитектура, бит, природа. Участва в някои ОХИ, урежда 10 самостоятелни изложби в София (1943,1948 и 1957 – с участие на баща си Иван Радинов, последните две през 1974 и 1981), няколко изложби в чужбина. Негови творби има в НХГ, СГХГ, ХГ в Стара Загора, Смолян, Силистра, Берковица. Награден е с орден „Кирил и Методий” – II ст. (1969) и “Червено знаме на труда” (1979). Тихомир Радинов умира през 2004 г.