Тодор Димитров
Тодор Димитров е роден е през 1900 г. Учи в Художествената Академия, София. Воден от любовта към природата и страстта към пътешествия пътува в Европа, Африка, Америка. При досега със световната култура се оформя естетическият му вкус. През 1921 представя своя изложба в Букурещ и същата година заминава за Италия. След кратък престой се отправя в Испания, а оттам – в Южна Америка. Пътува до Африка, Сингапур, Великобритания. През 1932 след дълго странстване се завръща в България. По време на пътуванията си урежда три самостоятелни изложби в чужбина и три в София след завръщането си (1932, 1935, 1938).
Тодор Димитров работи в областта на панорамния и градски пейзаж, фигуралната композиция, разгъната в битова среда и натюрморта. Предпочита работата с маслени бои. С поетично умение пресъздава красотата на родната природа в изгледи от Трявна, София, Родопите. Творбите му се отличават с дълбоко проникновение в българската природа, с поетично чувство и живописно майсторство. Неговите великолепни жътви, вършитби, погледи към подбалканските градчета и села ни пренасят в един отминал свят наситен с багри и светлина.
Член на Дружество „Съвременно изкуство“ . Представя свои творби на IX ОХИ 1935: „Жътва“, „Вършитба“ . На X ОХИ 1926-1936 „Жътва“ (репродуцирана в каталога на изложбата), „Вършитба“. На XI ОХИ 1937 „Жътва“, „Вършитба“ . На XII ОХИ 1938 “Есен на село“, „Драгалевци“, „Товарене на снопи“. На XIV ОХИ 1939-1940 „Оран“. На XV ОХИ 1941 „Вършитба“. На XVI ОХИ 1942 „Жътва“, „Из Докторската градина“ (репродуцирана в каталога на изложбата). На XVII ОХИ 1943 „Жътва“. На юбилейната изложба на „Съвременно изкуство“ през 1940 г. „Воденица на Тунджа“, „Зима в село „Говедарци“, „Искър“.
Категорично признание за реализирания творчески успех и популярността му е репродуцирането на седем негови творби на страниците на „Календарите на Държавната печатница“ 1938-1944 г.
Картини от Тодор Димитров са собственост на СГХГ, частни галерии и колекционери в България и по света.
Художникът умира през 1964 г.
