Здравко Александров
1911
Здравко Александров Канчелов е роден на 10 март 1911 в село
Мокреш, Ломско. Той е третото, най-малко дете в семейството на
Александър и Петра Канчелови.
1925
Завършва Мокрешката прогимназия. Интересът му към рисуване-
то започва още в детска възраст, като силно влияние му оказва и
семейната среда.
1930
Приет е за редовен студент в Приложния отдел на Държавната
художествена академия. Водещ специалността е графикът проф.
Васил Захариев, негови преподаватели са проф. Любомир Далчев,
проф. Марин Василев, проф. Никола Кожухаров и др.
1935
Въпреки затрудненията от материален характер завършва успеш-
но специалност „Декорация“ при проф. В. Захариев.
1936
През пролетта на 1936 отбива военната си служба в 6-та Бдинска
дивизия, а от зимата до есента на 1937 – в 21-ва Пехотна средногор-
ска дружина в Смолян.
1937
Участва за първи път в обща художествена изложба с Дружество-
то на южнобългарските художници. В ХІ ОХИ представя картина-
та „Из Смолян“.
1938
На 6 ноември в малкия салон на Тръпковата галерия на ул. „Аксаков“
в София открива първата си самостоятелна изложба. Показва пей-
зажи от околностите на Смолян и военното поделение, в което е
служил.
1941
На 12 януари открива втората си самостоятелна изложба в залата
на Студентския дом на пл. „Народно събрание“ 10 в София.
1942
За българското участие във Венецианското биенале комисарят
Борис Денев селектира две творби на Здравко Александров – „Мел-
ник“ и „Марица“. Изложбата продължава три месеца, от 21 юни до
20 септември, а участието в престижния форум нарежда худож-
ника сред утвърдените имена в българското изкуство.
На 1 ноември Здравко Александров открива в Кооперативната зала
на Чиновническо-застрахователно дружество, ул. „Цар Освободи-
тел“ 6, София, трета самостоятелна изложба с пейзажи от Мелник,
Банско и Родопите.
1945
На 12 февруари се ражда синът му Александър Здравков Канчелов от
брак, сключен в средата на 40-те години.
1948
По силата на културна спогодба между България и Румъния Здравко
Александров заедно с Елиезер Алшех, Васил Бараков, Владимир Ка-
валджиев, Деню Чоканов, Стою Тодоров и Димитър Драганов е в гру-
пата художници, изпратени за два месеца в творческа командиров-
ка в Румъния. Последвалата изложба в Художествената академия,
открита на 16 септември 1949, е остро критикувана. Една седмица
по-късно тя е закрита.
1949
Жени се за втори път. Съпругата му Станка Павлова е учител по
рисуване и 30 години стриктно документира дейността му до раз-
дялата им през 80-те години. От този брак има дъщеря Павлина,
родена на 11 февруари 1951.
1949 – 1954
Многобройните контрактации по конкретни теми и изпълнение-
то на поръчки за учреждения, мини, предприятия и заводи слагат
началото на интереса му към индустриалния пейзаж.
1955
След 13-годишно прекъсване организира четвъртата си самостоя-
телна изложба, открита на 27 октомври в галерията на ул. „Раков-
ски“ 125.
1957
В ОХИ’1957 картината му „Зима в Княжево“ е отличена с награда, а
художникът е награден с творческа командировка в Русия.
1958
От 16 юни до 6 август посещава Москва, Петербург, Подмосковието,
пребивава повече от 2 седмици в творческата база на полуостров
Крим. Това пътуване предизвиква изненадваща креативна и конст-
руктивна промяна в живописните му търсения.
1961
На 1 февруари е открита голяма негова юбилейна изложба в залата
на ул. „Раковски 125. В експозицията са включени 70 пейзажа от Бъл-
гария, Подмосковието и Крим.
1967
Получава „Наградата на София“, която му е присъдена и през 1969 и
1968
От 2 до 20 април е шестата му самостоятелна изложба в залата на
ул. „Гурко“ 1.
1976
65-ата му годишнина e отбелязана със самостоятелна изложба,
открита от Атанас Стойков на 6 февруари в залата на ул. „Раков-
ски“ 125.
1977
Художникът има самостоятелни представяния в Българския кул-
турен център в Берлин и Каменц, Германия, и в Никобинг Фалстер,
Дания.
1981
Голяма ретроспективна изложба в залите на ул. „Шипка” 6 с творби
създадени от 1938 до 1981, придружена от каталог с текст на Дими-
тър Аврамов, се открива по повод 70-ата му годишнина.
1988
Деветата му самостоятелна изложба е открита от Атанас Бож-
ков на 28 януари в галерията на ул. „Шипка“ 6.
1991
В галерия Alfa art, в Културен и търговски център – Хиподрума, е
представена колекция от 60 негови творби.
През втората половина на 90-те години творческата активност
на Здравко Александров намалява. Здравето му се влошава, зрение-
то му отслабва, вече не може да рисува сред природата.
На 27 ноември 1998 в залите на „Шипка“ 6 е открита ретроспектива
с 47 творби на художника, собственост на Националната галерия,
Софийска градска художествена галерия, държавни и частни колек-
ции.
Здравко Александров умира докато трае изложбата, на 11 декември
1998 г.