Здравко Александров

1911

Здравко Александров Канчелов е роден на 10 март 1911 в село

Мокреш, Ломско. Той е третото, най-малко дете в семейството на

Александър и Петра Канчелови.

1925

Завършва Мокрешката прогимназия. Интересът му към рисуване-

то започва още в детска възраст, като силно влияние му оказва и

семейната среда.

1930

Приет е за редовен студент в Приложния отдел на Държавната

художествена академия. Водещ специалността е графикът проф.

Васил Захариев, негови преподаватели са проф. Любомир Далчев,

проф. Марин Василев, проф. Никола Кожухаров и др.

1935

Въпреки затрудненията от материален характер завършва успеш-

но специалност „Декорация“ при проф. В. Захариев.

1936

През пролетта на 1936 отбива военната си служба в 6-та Бдинска

дивизия, а от зимата до есента на 1937 – в 21-ва Пехотна средногор-

ска дружина в Смолян.

1937

Участва за първи път в обща художествена изложба с Дружество-

то на южнобългарските художници. В ХІ ОХИ представя картина-

та „Из Смолян“.

1938

На 6 ноември в малкия салон на Тръпковата галерия на ул. „Аксаков“

в София открива първата си самостоятелна изложба. Показва пей-

зажи от околностите на Смолян и военното поделение, в което е

служил.

1941

На 12 януари открива втората си самостоятелна изложба в залата

на Студентския дом на пл. „Народно събрание“ 10 в София.

1942

За българското участие във Венецианското биенале комисарят

Борис Денев селектира две творби на Здравко Александров – „Мел-

ник“ и „Марица“. Изложбата продължава три месеца, от 21 юни до

20 септември, а участието в престижния форум нарежда худож-

ника сред утвърдените имена в българското изкуство.

На 1 ноември Здравко Александров открива в Кооперативната зала

на Чиновническо-застрахователно дружество, ул. „Цар Освободи-

тел“ 6, София, трета самостоятелна изложба с пейзажи от Мелник,

Банско и Родопите.

1945

На 12 февруари се ражда синът му Александър Здравков Канчелов от

брак, сключен в средата на 40-те години.

1948

По силата на културна спогодба между България и Румъния Здравко

Александров заедно с Елиезер Алшех, Васил Бараков, Владимир Ка-

валджиев, Деню Чоканов, Стою Тодоров и Димитър Драганов е в гру-

пата художници, изпратени за два месеца в творческа командиров-

ка в Румъния. Последвалата изложба в Художествената академия,

открита на 16 септември 1949, е остро критикувана. Една седмица

по-късно тя е закрита.

1949

Жени се за втори път. Съпругата му Станка Павлова е учител по

рисуване и 30 години стриктно документира дейността му до раз-

дялата им през 80-те години. От този брак има дъщеря Павлина,

родена на 11 февруари 1951.

1949 – 1954

Многобройните контрактации по конкретни теми и изпълнение-

то на поръчки за учреждения, мини, предприятия и заводи слагат

началото на интереса му към индустриалния пейзаж.

1955

След 13-годишно прекъсване организира четвъртата си самостоя-

телна изложба, открита на 27 октомври в галерията на ул. „Раков-

ски“ 125.

1957

В ОХИ’1957 картината му „Зима в Княжево“ е отличена с награда, а

художникът е награден с творческа командировка в Русия.

1958

От 16 юни до 6 август посещава Москва, Петербург, Подмосковието,

пребивава повече от 2 седмици в творческата база на полуостров

Крим. Това пътуване предизвиква изненадваща креативна и конст-

руктивна промяна в живописните му търсения.

1961

На 1 февруари е открита голяма негова юбилейна изложба в залата

на ул. „Раковски 125. В експозицията са включени 70 пейзажа от Бъл-

гария, Подмосковието и Крим.

1967

Получава „Наградата на София“, която му е присъдена и през 1969 и

1968

От 2 до 20 април е шестата му самостоятелна изложба в залата на

ул. „Гурко“ 1.

1976

65-ата му годишнина e отбелязана със самостоятелна изложба,

открита от Атанас Стойков на 6 февруари в залата на ул. „Раков-

ски“ 125.

1977

Художникът има самостоятелни представяния в Българския кул-

турен център в Берлин и Каменц, Германия, и в Никобинг Фалстер,

Дания.

1981

Голяма ретроспективна изложба в залите на ул. „Шипка” 6 с творби

създадени от 1938 до 1981, придружена от каталог с текст на Дими-

тър Аврамов, се открива по повод 70-ата му годишнина.

1988

Деветата му самостоятелна изложба е открита от Атанас Бож-

ков на 28 януари в галерията на ул. „Шипка“ 6.

1991

В галерия Alfa art, в Културен и търговски център – Хиподрума, е

представена колекция от 60 негови творби.

През втората половина на 90-те години творческата активност

на Здравко Александров намалява. Здравето му се влошава, зрение-

то му отслабва, вече не може да рисува сред природата.

На 27 ноември 1998 в залите на „Шипка“ 6 е открита ретроспектива

с 47 творби на художника, собственост на Националната галерия,

Софийска градска художествена галерия, държавни и частни колек-

ции.

Здравко Александров умира докато трае изложбата, на 11 декември

1998 г.