В салона на галерия „Контраст“ на ул. „Цар Самуил“ №49 в София, „Лоранъ“ представя новата си изложба „Кирил Матеев (1920 – 2006). Убежище“. 

В забързания ход на ежедневието, зрителят ще може да се докосне до величествеността и красотата на природата, да се потопи в безлюдния, тих и безмълвен свят на планината, в който авторът намира утеха и убежище. Създадени от 40-те до 90-те години на ХХ век, работите на Кирил Матеев не са повърхностно отразяване на действителността. Предимно високопланински, пейзажите разкриват страстта и преклонението на автора към тази тематика. Изкачвайки се нависоко, той навлиза в сърцевината на планинските масиви, разкрива същността на природата в нейните различни състояния. 

Страховитият пейзаж с високите си хребети, потънали в мъгла, в преобладаващо студени тонове, които предизвикват страхопочитание и респект („Зима в планината”), сякаш дистанцират зрителя, а слънчевият, приветлив равнинен изглед в топла гама „Пейзаж с езеро“, 1982 приканва любителите на природата към посещение.  

Наред с панорамните пейзажи, характерни за Кирил Матеев са и фрагментираните, по-близки планове на един или няколко хребета, изобразени в дълбочина „Планински пейзаж със заснежени върхове”, 1995 г., „Рилско езеро” и др. 

Удивително е как този майстор на четката предава плътността и материалността на скалната маса с пастьозно натрупване и същевременно претворява мекотата и ефирността на заобикалящите я облаци и небе. Улавя дълбочината и прозрачността на гладката водна повърхност в рилските езера и пресъздава  тяхното неподражаемо синьо, поглъщащите и завладяващи  тюркоазено-изумрудени нюанси, отразяващи небето, високите хребети и растителността. 

Кирил Матеев изследва богатството и модификациите на колорита под въздействието на въздушната среда - светлините и цветните сенки, едновременно контрастиращи и хармониращи. Слънчевите лъчи и отблясъците на залязващото слънце  внасят ярък цветен акцент. Специално внимание авторът отделя на композицията, която е балансирана и изградена с усет към симетрията.

Мазката и щрихът в картините на му, често свободно нанесени, но уверени издават тренираната ръка на опитен художник. Цветовите хармонии са завладяващи. В по-късните творби по-едри мазки създават обема и структурата,  цветът става по-ярък и звучен.

Въпреки че пейзажът, и по-конкретно родният пейзаж, е предпочитан жанр за Кирил Матеев, не е единствената сфера, в която работи. Той разработва жанрови сцени, и портрети. Колекцията на „Лорань” включва мъжки портрет с ескизен характер, излъчващ достолепието и гордата осанка на портретувания. Уловена е индивидуалността на модела с неговите отличителни белези, които удивително напомнят силуета на преподавателя на художника - Дечко Узунов.  Колекцията включва и ваза с цветя, в която пластично разработените, сякаш живи маргарити и макове се открояват на неутралния, равен фон.

Кирил Матеев все още не е заел своето подобаващо място в историята на българското изобразително изкуство. Забравено задълго, творчеството му в цялост остава неизследвано.Надяваме се настоящата изложба да постави началото в представянето на богатото наследство на художника. 

Ани Венкова