Кой е Никола Попов (1868? - 1954) - първият български художник - график, получил академична подготовка след Освобождението? Каква част от творчеството на този носител на най-високото отличие на Виенската художествена академия - златен Фюгер медал е достигнало днес до нас? Защо името на единствения представител на България в секцията „Гравюра и литография“ на Световното изложение в Париж през 1900 г. още приживе потъва в забрава? 

Отговорите на тези и още не малко други въпроси търси изложбата „Отпечатъци. Никола Попов (1868 - 1954)“ с куратор Елисавета Станчева, която ще бъде представена от галерия „Лоранъ“ в края на октомври тази година.

В салона на галерия „Контраст“, домакин на изложбата, ще бъдат показани гравюри от Никола Попов, някои от които в различни състояния, единственият познат ни до момента портрет, рисуван от него с въглен, любезно предоставен от сбирката на колекционера Александър Керезов, както и два отпечатъка с образа на цар (тогава княз) Фердинанд, единият от които с авторово посвещение - част от колекцията на галерия „Джуркови“.

Освен богато илюстрованите информационни табла, проследяващи живота и творчеството на българския гравьор, посетителите ще могат да се запознаят и с един графичен отпечатък, работа на неговия преподавател във Виенската академия за изящни изкуства -  проф. Йоханес Зоненлайтер (1825 – 1907).
Този отпечатък е част от серия, пресъздаваща пана от завесата за комични опери на Императорския и кралски дворцов театър, днешната Виенска държавна опера. Направен е по рисунка на изключително популярния през 19 век Фердинанд Лауфбергер (1829 – 1881), който изработва дизайна на завесата като поставя акцент върху радостта, която носи музиката. 

Никола Попов също работи по сюжет от завесата на Лауфбергер - без да повтаря дословно работата на своя учител, той избира паното „Ловни фанфари“ и създава във Виена гравюрите, познатите днес като „Ловна сцена“ и „Ерос“, за които ще бъде разказано повече в рамките на изложбата. 

След завръщането си в България през 1895 г., Никола Попов се посвещава на дългогодишна преподавателска дейност и така през 1925 г. в Първа мъжка гимназия ръководи стажа за преподаване по рисуване на художника и бъдещ изкуствовед Асен Василиев. По-късно кандидат-учителят ще си спомня за този „твърде нисък на ръст човек“, който „поддържа винаги своя авторитет в часовете по рисуване“ и макар някога в своите младини да е имал „известни пориви“ като гравьор, „тези отколешни прояви“ са „заглъхнали в дългогодишното учителстване“. 

В негово лице Василиев със съчувствие разпознава съдбата на художника-учител, от чийто „жестоки клещи“ само „неколцина имат сили и възможност да се отскубнат“. Изглежда Никола Попов не успява да се нареди сред тях.

Изложбата ще продължи до 31 октомври и се осъществява с подкрепата на Национален фонд „Култура“ по „Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации”.

Откриване:
24 октомври /вторник/ 2023 г., 18:30 часа
София, ул. „Цар Самуил” № 49