На 6 юли 2007 г. се навършва една година от откриването на галерия „Лоранъ”. Този повод ни накара да съберем една малка колекция от творби на едно от големите имена в българското изобразително изкуство – Васил Стоилов.

Името на автора, уверени сме, ще напълни отново салона ни с посетители, но идеята за тази изложба има и по дълбок смисъл. Без да е бляскава и репрезентативна, сбирката ни показва част от творческата лаборатория на художника  с цялото и жанрово многообразие. Скици към пейзажи, фигурални композиции и портрети, работени предимно с моливи и няколко монотипии повече като експерименти.

Хронологически ранните скици са от 30-те г. на ХХ в., зрелия период на Васил Стоилов, а късните са от 60-те и 70-те г. на ХХ в., повечето рисувани в Търново.

Редно е да се отбележи, че сигнирането на рисунките, освен негово, е и на съпругата на художника след неговата смърт.

Колекцията представя Васил Стоилов като художник, който е държал на рисунката като неотлъчна и задължителна част от един дълъг и педантично планиран творчески процес. Творбите в по-голямата си част са проекти за живописни произведения, които днес познаваме като завършени работи в държавни галерии и частни колекции.

Днес творчеството на Стоилов е разпиляно и е радостен фактът, че нашата сбирка дава задоволителен образ на рисувача Васил Стоилов. Една колекция в цялост, бонус за публиката и за нас.