Дило Дилов

Дило Дилов е роден е на 10 юли 1914 г. в с. Лазарово, Врачанско. След завършване на гимназиалното си образование живее и работи в София. През 1937 г. заминава да учи в Художествената академия в Белград. Негов професор е Мило Милунович – възпитаник на френската живописна школа и последовател на Сезан, а атмосферата, в която учи е пропита от естетическите принципи на импресионизма и постимпресионозма.
Поради войната последната година е принуден да се върне в България и се дипломира в Софийската художествена академия при проф. Никола Ганушев – 1942 г. Въпреки тогавашните разбирания за традиционната живопис, Дило Дилов остава верен на импресионизма и модерната европейска живопис. В този стил работи докрая на своя живот и остава негов ярък представител в българското изобразително изкуство.
От 1960 до 1974 г. е Творчески секретар на Групата на художниците в Плевен. Член е на Съюза на българските художници – София от 1957 г. и на Управителния му съвет до 1984 г.
През 1958 г. организира откриването на Художествената галерия в Плевен.
Открива две самостоятелни изложби в София на „Раковска”125 през 1968 и 1976 г., една в Плевен, в Ловеч и Ростов на Дон – Русия. Посмъртно са организирани три юбилейни изложби: в София „Шипка” 6 през 1987 г., в Плевен в Художествената галерия през 1999 г. и в София „Шипка” 6 през 2004 г.
През 1983 г. работи в ателиетата на СБХ в Париж.
Негови творби притежават Националната художествена галерия, Софийска градска художествена галерия, почти всички галерии в страната и много частни колекции у нас и в чужбина: Австрия, Франция, Югославия, Чехия, Румъния, Унгария, САЩ, Русия, Япония, Кипър, Германия, Тунис и др.
Двукратно печели Конкурса за Наградата на София с творбите си: „Александър Невски” и „Народния театър”Иван Вазов”.
За приноса му в областта на изобразителното изкуство Дило Дилов е удостоен със званието „заслужил художник” през 1972 г. и посмъртно с „почетен гражданин” на Плевен.