Иван Христов

БИОГРАФИЯ 

 

Иван Кънчев Христов е роден на 19 януари 1900 г. в град Видин. Завършва Втора мъжка гимназия в София и по желание на своя баща се записва в Юридическия факултет. Успоредно с това посещава Държавното рисувално училище като частен ученик. 

От 1920 г. до 1925 г. следва в Художествената академия, специалност „Живопис“ при професорите Никола Ганушев, Никола Маринов и Стефан Иванов. 

1926 - 1927 г. специализира живопис в Мюнхен, един от най-големите европейски центрове на из­куството. Двегодишният му престой  завършва с първата му самостоятелна изложба, в която показва основно портрети, но и няколко пейзажни творби от Трявна, които са оценени високо от критиката. Този период определя неговия творчески път - портретът остава на заден план за сметка на пейзажа, който се превръща в негова творческа цел, възторг и удовлетворение

След завръщането си в България работи като учител по рисуване в Столарското училище в Трявна, където по негова инициатива е създадена музейна сбирка, от която води началото си специализирания Музей за резбарско и зографско изкуство По-късно преподава и в мъжката гимназия „Александър I“ в Пловдив. Постепенно, той въвежда нови методи за преподаване, които се пре­поръчват на учителите по рисуване в цялата страна.

Христов рисува пейзажи от всички краища на България - Велико Търново, Габрово, Мелник, Трявна, Ловеч, Балчик, Видин, Белоградчик, Пловдив, където известно време работи като художник към  Народния музей.

От 1945 г. до смъртта му на 27 март 1987 г., той е художник на свободна практика 

 

ИЗЛОЖБИ

 

От 1926 г до 1980 година той представя над 50 самостоятелни изложби в едни от най престижните галерии в Англия, Австрия, Германия, Индия, Италия, Полша, Унгария, Чехия… 

Иван Христов е участвал във всички национални художествени изложби на СБХ от основаването му, както и в много представителни изложби в чужбина. През 1963 г. участва в обща национална изложба, експонирана в Ермитажа.

Негови картини са притежание на Лувър, ООН, НХГ - София, СГХГ, всички градски  галерии в страната, Дрезденски художествени галерии, Музея на изящните изкуства в Будапеща, Националния музей в Шчечин - Полша, Националния музей в Шверин, Музеят „Анастаси Сима“ в Букурещ, Кметството на Рим, Висшите държавни институции на Германия, Русия, Полша, Румъния, Куба, Унгария, Президентство и Министерски съвет на България, Министерство на културата и много други обществени организации, министерства и ведомства, легации и посолства на България в чужбина, обществени и частни колекции у нас и в чужбина.

 

НАГРАДИ

 

1937 -   Златен медал на Международното изложение в Париж за картината „Созополски къщи “

-       Орден за гражданска заслуга 

1963 -    Орден „Св. Св.Кирил и Методий“

1966 -    Удостоен със званието „Заслужил художник“

1971 -    Народен орден на труда - Златен

              Удостоен със званието „Народен художник“

1974 -    Славейкова награда - Трявна

1975 -    Орден „Народна република България“

1980 -    Орден „Георги Димитров“

-       Удостоен със званието „Герой на социалистическия труд“

1985 -    Орден „Георги Димитров“

 

Иван Христов е почетен гражданин на градовете Велико Търново и Трявна

 

ДАРЕНИЯ

 

1969 - 10 картини, град Трявна

1974 - 22 картини, град Трявна

1982 - 30 картини, град Велико Търново

 

САМОСТОЯТЕЛНИ  ИЗЛОЖБИ

 

1926 - Мюнхен, галерия „Кунстферайн“

1928 - Мюнхен, галерия „Бракл Кунстхауц“

1929 - София, галерия „Кремона“

1930 - Рим, галерия „Ла камера дели артисти“

1931 - Торино, галерия „Палацо Карениано“

-       Генуа, галерия „Салига Санта Катерина“

-       Бреша (Италия), галерия „Боттега д’арте“

-       Варшава, галерия „Салон артистиозии стука и репродукциа“

1932 - София, галерията на Аксаков 18

1933 - Пловдив, салона на кооперация „Напред“

1934 - Букурещ

1935  - Букурещ, галерия „Сала централа а Атенсуми“

-       София, галерията на Аксаков 18

-       Варна, салона на Народния театър

1937 -     София, галерията на Аксаков 18

-       Пловдив, Дом на изкуствата и просветата

1938 -     Берлин, галерия „Фон дер Хайде“

1939 -     София, галерията на Аксаков 18

1942 -  София, галерията на Аксаков 18

1943 -  Пловдив, Дом на изкуствата и просветата

1944 -   Велико Търново

-       Трявна, салона на читалището

1946 -  София, салона на „Про Ориенте“

1947 -  Габрово, салона на Народния театър

1956 -  София, галерията на Раковски 125 (съвместно с Н. Евров и проф. Б. Колев)

1959 -  София, салона на зала „България“

1961 -  Трявна, юбилейна изложба по случай 60-годишнината на художника

1962 - Русе, салона на бул. „Георги Димитров“

1963 - Прага, Български културен център  

-       София, галерията на Раковски 125

-       Берлин, салона на „Дойч Совиетише фриденшафт“

-       Варшава, Български културен център

-       Будапеща, Български културен център

-       Пекин (съвместно със Златю Бояджиев и Георги Баев)

-       Шанхай (съвместно със Златю Бояджиев и Георги Баев)

-       Джакарта (съвместно със Златю Бояджиев и Георги Баев)

1964  -   Бандунг (съвместно със Златю Бояджиев и Георги Баев)

-       Ню Делхи (съвместно със Златю Бояджиев и Георги Баев)

-       Амритсар (съвместно със Златю Бояджиев и Георги Баев)

1965  -   Видин, Художествената галерия

1968 -    София, галерията на ул. „Гурко“ I

1970  -  София, юбилейна изложба по случай 70-годишнината на художника, галерията на Раковски 125

1971 -  Велико Търново, Художествената галерия

1973 -  Шверин (ГДР), Национален музей 

-       Западен Берлин

1975 -  София, юбилейна изложба по случай 75-годишнината на художника, галерията на Раковски 125

-       Трявна, юбилейна изложба, Културен дом „П. Р. Славейков“

1976 -    Лондон, галерията на Рийджънт стрийт 126

1978 -    Трявна, Културен дом „П.Р. Славейков“

-       Карлово, Художествената галерия

-       Виена, Дворец „Витгенщайн“

1979 -    Братислава, Дом на словашките писатели

1980 -   София, юбилейна изложба по случай 80-годишнината на художника, галерия на Шипка 6.