Павел Францалийски е роден на 18 януари 1884 г. в Самоков. Баща му Никола Стоянов е служил във френското консулство в Цариград и заради научения език  получава от съгражданите си прякора Францалията. Участник в опълчението по време на Освободителната война, той е тежко ранен на връх Шипка и през 1887 г. умира. Останал на невръстна възраст сирак, Павел изкарва тежко детство в лишения и бедност.  Наклонностите към изкуството го отвеждат в София в Държавното рисувално училище. Като студент втори курс през 1903 г. участва в Илинденско-преображенското въстание. Дипломира се през 1907 г. в класа по живопис на Иван Мърквичка. След две години учителстване в София се завръща в родния си град. Преподава рисуване в гимназията от 1909 до 1931 г.Активно  участва в обществения живот на града. Името му се свързва с учредяването на художествената сбирка към Историческия музей в Самоков. Член на туристическото дружество, той е и активен турист и планинар. Като художник рисува главно планински пейзажи с акварел, с мотиви най-вече от Рила. Вълнуват го и теми  от селския живот.Урежда над 30 самостоятелни изложби в София, Дупница, Пловдив, Стара Загора, Загреб, Любляна. Участва като член на Дружеството на независимите художници в ОХИ през 1935, 1937, 1938, 1940, 1941 г. главно с планински пейзажи с акварел и маслени бои. Самостоятелните му изложби през 30-те и 40-те години получават оценки в периодичния печат. Умира на 8 януари 1956 в Самоков. В родния му град се организират негови ретроспективни  изложби през  1976, 1984 и 1988 г.