Васил Стоилов е роден на 29.02.1904 г. в с. Подуене (днес квартал на София). През 1922 г. завършва Първа мъжка гимназия и продължава образованието си в Художествената академия, специалност живопис в класа на проф. Цено Тодоров. Още с дипломната си работа - картината „Гостенка“, през 1927 г. Стоилов получава признанието на художествената критика. През 1928 г. участва в конкурс на Министерството на народното просвещение: за картината „Чудотворната икона“ младият талантлив художник е награден с едногодишна стипендия за специализация във Франция. Изживяното за почти четири години в този световен център на изкуството дава на Стоилов необходимия опит и самочувствие – рисува множество портрети и пейзажи за своите меценати, участва в престижни изложби, сред които Есенния салон на Гранд Пале, галерия “Фигаро”, самостоятелна изложба в галерията „Анри Манюел“ на Монмартр. През 1932 г. е поканен да участва на общата изложба на Дружеството на френските художници, на която печели награда с картината „Селянинът със стомната“. Васил Стоилов реализира десетки самостоятелни изложби до края на живота си, участва в много национални и международни общи експозиции. Платната му са разнообразни по отношение на жанрове и сюжети – битова живопис, интериор, натюрморт, пейзаж, портрет. Предпочитана от него техника е акварела, а творбите му се отличават с реалистичен рисунък, монохромен колорит, внимание към детайла и осезаемо психологическо състояние на обекта. Картини на Васил Стоилов са притежание на галерии и частни колекционери в цял свят. Получил е голямо обществено признание и много държавни отличия. През 1989 г. прави последната си изложба на „Шипка“ 6. През същата година негови творби са представени на самостоятелна изложба в Токио, а по-късно в Япония е открита зала с негова постоянна експозиция. Васил Стоилов умира на 13.02.1990 г. в София.