Златка Иванова Дъбова е родена на 5 ноември 1927 г. в Пазарджик. През 1953 г. завършва графика в НХА в класа на проф. Илия Бешков. Работи основно в техниките литография и дърворез. Предпочитани теми в творчеството й са фолклор, бит, детство, майчинство, история. Илюстрира много книги от български автори, като Людмил Стоянов, Ангел Каралийчев и Георги Струмски. Изявява се и в областта на сценографията (пиесите "Под игото" на Иван Вазов и "Езоп" на Гилерме Фигейреду).
През 1974 г. Златка Дъбова получава званието заслужил художник.
Участва в ОХИ, излага в чужбина– Сао Паоло, Варшава, Краков, Стокхолм, Мексико. Нейни творби са притежание на музея "Пушкин" в Москва, галерии в Банска Бистрица, Сао Пауло, Дрезден и др. 28 нейни творби са включени в самостоятелна колекция в пазарджишката галерия „Станислав Доспевски“.
Умира на 10 май 1997 г.