Галерия „Лоранъ“ представя цветни литографии на един от най-добрите представители на многопластовия асоциативно – метафоричен език, завладял българската графика през 70 - те и 80 - те години на ХХ век, и майстор на цветната литография – Любомир Йорданов. Тази своеобразна панорама, извадка, от богатото наследство на отишлия си преди години график, не е случайно подбрана. Чрез нея любителите на изкуството у нас ще могат да си дадат отговор как се ражда стилът на Любомир Йорданов. Стил, отличаващ се от останалите ярки представители на това направление със своята разпознаваемост и послание.

            В цветните литографии се долавят както влиянието на средата, в която е израснал бащата, любимият на бургазлии сценограф Владимир Йорданов, така и образованието на сина в същата област в Художествената академия в София, и графичната му специализация в Берлин. Но не само това. Дългогодишната му работа в Българската национална телевизия остави отражение в динамиката на третираните от него сюжети, в композициите, в които шеметно се преплитаха пространствени планове, в умението да намери подходящо пластично внушение и колорит. Темите в литографиите, показани в галерия „Лоранъ“ – Алегории, Антични композиции, Метафори на времето, Метаморфози, Орфей, Пегас, Свети Георги, Аквариум на спомените и др., са пречупени през изработения от него, още през 70 - те години на ХХ век, графичен изказ, характерен с особена стилизация на формите, гъвкави линии с елементи на арабеска, накъсани ритми и колоритна наситеност, предизвикателен спрямо доминиращата в тези десетилетия традиционна черно – бяла графика.

            Неговите литографии се отличават и с игнориране на конкретното време и пространствените планове, и включване на разновременни сюжети и артефакти от културното ни наследство, които метаморфозите на времето са подложили на изпитания. Основното действащо лице в графичните му листи – човекът е част от тази житейска историческа панорама в непреходната битка между доброто и злото, в която той излиза само в два варианта – победител и пометен от нея.

            Този свят на метаморфози, изпълнен с галопиращи коне, кентаври, отломъци от антични и тракийски артефакти, символи и алегории, репликиращи познатите ни от Албрехт Дюрер персонажи от „Рицарят, дяволът и смъртта“ и тези от „Капричос“ на Гоя, не бе избран случайно от Любомир Йорданов. Той беше част от неговия възглед за приемственост между отделните култури, чрез които и в които се оглежда и днешният ни свят.

            Чрез този неумолим ход на времето, течащо бавно или френетично, Любомир Йорданов се опита да даде своя отговор за мястото на човека в него. Този, който наравно с метаморфозите му, изживява и своите вътрешни преобразования, адекватни или анахронични, в зависимост от нивото на културната си осъзнатост, плод на собствено ниво на ерудираност.

            В този смисъл метаморфозите на Любомир Йорданов са своеобразно послание към всеки от нас, който не се е оставил да бъде победен във все по - ускорения ритъм на времето днес.

 Аксиния Джурова