Данаил Дечев

Данаил Дечев е роден на 20.08.1891 г. в Разград. Още в детските си години развива страст към рисуването, но мечтата му да постъпи в Художествената академия не се осъществява. Изпратен е да учи в текстилното училище в Сливен. Участва в Първата световна война. По-късно работи за кратко в Пловдивската митница. Но през 1921 г. негова картина е приета да участва в изложба на южнобългарските художници, а Данаил Дечев става член на дружеството. На следващата година той организира първата си самостоятелна изложба. От 1926 г. участва във всички общи художествени изложби. От 1919 до 1939 г. Дечев живее в Пловдив. През 1946 и 1948 г. участва с успех на Международното биенале във Венеция, Италия. Участва също така в Четвъртата международна изложба в Делхи (1960), в изложения и експозиции в Париж, Багдад, Прага, Анкара, Атина, Стокхолм и др. Реализира над 30 самостоятелни изложби у нас и в чужбина. Дечев работи основно в областта на природния и градския пейзаж. Оставя платна, запечатали красотата на Родопите, Стара планина, Тракия, Черноморието, Лудогорието. Предпочитана от художника техника са маслените бои. Данаил Дечев има голям принос в жанровото обогатяване на българската живопис от средата на ХХ в. През 1952 г. е удостоен със званието „Заслужил художник“. През 1958 г. е организирана негова юбилейна изложба. Носител е на награди на БАН и СБХ, както и на ордените “Кирил и Методий”, „Народна Република България“ — I степен и „Георги Димитров“. Посмъртно през 1969 г. е удостоен със званието „Народен художник“. Творби на Дечев са притежание на НХГ, СГХГ, художествените галерии в Пловдив, Казанлък, Русе, Варна, Враца, Стара Загора, и др., частни колекции в страната и чужбина. Художникът умира на 05.08.1962 г. в София.