Настояща изложба

share

Живописна спирка

Нарекохме „Живописна спирка“ февруарската ни изложба, с която откриваме сезона през Новата 2021 г.! Тя включва образи и места на знакови автори в българското изобразително изкуство от началото и средата на ХХ в. 

         „Спирката“ в „Лоранъ“ днес става част от паметта, която съпътства творбите. Разноликата експозиция е съпроводена с много истории за картини и техните притежатели и съдържа надеждата за преоткриване и оценка на това изкуство от една нова публика. 

Изборът на екипа на галерията обхваща изцяло новопостъпили произведения от  последните месеци. За да бъдат представени в музейната експозиция, в нашия салон на ул. „Оборище“ 16, те са изминали целия дълъг процес на подготовка. От тяхното постъпване в галерията, през задължителната атрибуция, бавния процес на консервация и реставрация, каталожното заснемане и оформянето им в експозиционен вид. 

Надяваме се нашата представителна художествена извадка с висока инвестиционна стойност да предизвика интереса на колекционерите. Постигнахме прецизно съчетание от стойност, вкус и история. Избрали сме автори с творби, асоциирани с най-доброто като образци в нашето  изкуство. Присъстват живописни произведения от Владимир Димитров – Майстора, Александър Мутафов, Дечко Узунов, Златю Бояджиев, Давид Перец, Владимир Рилски, Анастас Стайков, Александър Петров – Лавандулата, Йоан Левиев, Тома Трифоновски, Иван Кирков, Христо Стефанов, Лика Янко и др. 

       Няма как да не започнем с акварела на Владимир Димитров – Майстора „Хълмът Палатин, Рим” от 1910 г. Тук пасторалната цветност е фокусирана повече върху растителността и средата, отколкото върху античните останки. Лаконичният изказ, характерен за автора, придава особено очарование на творбата. Заслужава си да отбележим и присъствието на сигнатура горе вляво. Подпис липсва, но Майстора е отбелязал деня и мястото на рисунката!                                          

Друга интересна италианска „спирка“ е пейзажът на Дечко Узунов от Венеция, рисуван през 1962 г. Своеобразната, вертикална композиция ни показва отрязък от мотив с градска среда. Издължените къщи, попаднали в тъмночервено-синята сянка засилват живописното чувство за историческо минало.   

Емблематичен родопски мотив – скалата „Невястата“ край Смолян на Анастас Стайков е най-голямоформатното платно в залата. В него облени в светлина къщи са сгушени в прегръдката на планината, където отчетливо се забелязват очертанията на природния феномен над града. Картината от 1976 г. има текст на гърба, който ни разказва за повода за нейното създаване. Тя е в широко  разпознаваемия стил на автора, с цветни, живописни сегменти, геометризирани като фасети на кристал.   

В творбата на Тома Трифоновски „Две жени”, виждаме вероятно майка и дъщеря, на фона на тъмен прозорец. Фигурите и лицата изпъкват на тъмната основа и греят в светложълти краски. Това допълва и подчертава фината женска структура и придава безплътност, нежност и одухотвореност.

Без да сме го търсили целенасочено, в изложбата основна част представляват авторите, свързани с град Пловдив. Пейзаж от Широка лъка е творбата на Владимир Рилски включена в експозицията. Вертикалната композиция представя общ изглед към селото, с което са свързани последните години от живота му. Тук Рилски е в познатото му амплоа.  

Златю обаче е изненадващо различен. „Из Пловдив” напомня маниера на работа на малък холандски майстор, но е изпълнена в пастелна гама. Изгледът е странен като композиция, която е хоризонтално издължена, пресилена и изпълва целия формат на платното от край до край. Това е съчетано с деформация в перспективните гледни точки, което в някаква степен придава изкривяване и резултатът ни кара да го сравняваме с хиперреализъм.   

Двама автори от поколението на Пловдивската школа от 60-те г. на ХХ в. разработват едно от най-оживените места в Пловдив. В работата на Йоан Левиев от 1976 г. ясно можем да разпознаем  сгради, фасади и къщи от Главната улица. В другата творба на Христо Стефанов елементи от  пловдивски пейзаж са многократно трансформирани и вплетени в композиция, разграфена на квадратни части. Разбираме, че става въпрос за едно и също място в двете картини по елементите от сгради, които познаваме. Между тях отчетливо се забелязва и подчертава присъствието на  фигурата на атлант, крепящ топка. Този елемент е отличителен за сграда, паметник на културата, строена в 1923 г. на ул. „Княз Александър I” № 41 на площад „Стефан Стамболов.” Докато Левиев е пастелно приглушен в живописно отношение,  Христо Стефанов използва ярки и контрастни цветове, които създават живописна експресия. Еднакви детайли и части от външно оформление можем да намерим и при двамата, но композицията и маниерът са коренно различни. 

Портретът на млад мъж от Лика Янко е от ранното й творчество. Художничката огражда с черна категорична линия тъмното лице, за да постигне характерен типаж. Всичко е направено така, че да извади острите му черти като акцент. Образът е отчасти стряскащ, но в същото време дълбок и силен. 

Представителна за автора е и творбата на Александър Петров – Лавандулата „На плажа“. Най-вероятно е работена с много фантазия в ателието. Не си представяме художника с четка и статив на някой плаж, запазен само за дами. 

История за едно приятелство и за непосредствените впечатления от живота край брега е драматичната творба „Бурно море, Созопол“ от Александър Мутафов, с посветителски текст на гърба. Бурното море вероятно е разбило кея, който трябва да бъде поправен. 

Иван Кирков е истински естет в  „Женски торс”, където акварелното и прозирно-синеещо тяло, може да бъде разпознато само от познавач. Студенината на основната гама се разчупва от бежови и светловиолетови сенки.

Спираме с представянето  на изложбата до тук. Каним ви да се спрете на „Оборище“ 16 и да разгледате за няколко минути нашата „Живописна спирка.“

Колекцията ни вдъхнови, надяваме се, че това ще се случи и с вас. Спрените по пътя си картини ще продължат своя дълъг път в културната ни памет, можете да изберете някоя от тях за да ви радва!